"Да имаш или да бъдеш независим" е леко продължение от моя страна на заглавието и идеята на Ерих Фром. Защото вярвам, че "да бъдеш" означава и повече индивидуална независимост. Засега предимно мисля какво да направя в посока "да бъдеш независим".
Да имаш независимост
"Да бъдеш независим" в наше време изглежда много трудно, едва ли не невъзможно, без "да имаш", т.е. да печелиш повече пари, с които да си купиш всичко, от което имаш нужда, заедно със статус, уважение в обществото, семейно щастие, мобилност... Колкото повече пари - толкова повече независимост. Това е законния, социално приемлив и уважаван начин да бъдеш независим днес. Имаш ли пари, "парица е царица", а ти царуваш заедно с нея.
Милионерите и милиардерите са най-независими и могат да правят каквото си искат. И те си купуват големи луксозни къщи и вили на някое усамотено място сред голямо парче красива природа, където прекарват голяма част от времето си далече от хората и тълпите. Наемат си персонал, който да поддържа къщата и парцела. Хранят се с първокачествена храна, получават най-добро здравеопазване и образование за семействата си, занимават се с хобита и само с интересни за тях неща, пътуват където и когато си поискат и си живеят живота, както се казва. Остава им само да управляват парите си разумно, защото на тях се крепи благосъстоянието им. Така ли е наистина?
В повечето случаи пътят до милионите и милиардите минава през "пот, кръв и сълзи". И експлоатиране труда на други хора, на които най-често се плаща много по-малко, отколкото са вложили, за да може да се натрупа повече и по-бързо печалба. И нечиста и обременена съвест. И нарушено здраве, съмнително мотивирано взаимоотношение (семейство)... Може би водещите отрасли, свързани с много интелект и наука като ИКТ например, са изключение - не съм проучвала подробно биографията на Бил Гейтс и други известни ИКТ милиардери.
Да бъдеш независим
Вярвам, че същото благоденствие, но в по-скромен мащаб и много по-близо до природата и до Бога - къща сред природата, градина, уважение, семейно щастие, най-добро здравеопазване и образование, достатъчно време за хоби и други занимания от по-високите нива от пирамидата на мотивацията на Маслоу -, може да се постигне много по-просто и по-директно, ако човек го осъзнае и си го постави за цел. Ако човек върши голяма част от работата по дома и домакинството сам и с помощта на техника, заедно със своето семейство. Сам си е шеф. Сам си произвежда голяма част от основните храни и ресурси, необходими за съществуването му, като храна и енергия. Купува си средства за производство, а не готови продукти. Нещо като пералнята в къщи, която придобиваш, за да не переш на ръка и за да не плащаш на някой друг да ти пере, нито пък да ходиш да ползваш обществена пералня. Макар че вярвам, че пералните ни ще претърпят голяма трансформация в близко бъдеще. Пак има пари, но в друга роля, в никакъв случай господстваща. Разбира се, това е свързано с отказ от статусни придобивки, които карат човек да се чувства повече от другите, защото са твърди скъпи (луксозни) и малцина могат да си ги позволят.
Сещам се за един от романите на Айзък Азимов за Конфедерацията... Фондацията? ... Може би бъркам, но от една поредица. Една планета на крайни индивидуалисти с изключителна енергийна сила и способности. Живеят поединично на рядко населена планета в големи домове под земята, тунели свързват помещенията на дома. Задвижват всичко със собствената си енергия, като контролират чрез необичайни за хомо сапиенс подутини зад ушите... С нея могат да повлияят дори движението на космически кораб по време на път. Хермафродити са и всеки има само по един наследник, който расте под земята. Мисля, че са също и телепати. Живеят много дълго... И Бог или неговият наместник прави сложен сценарий, за да се сдобие на своята уединена планета с такова едно дете като свой приемник и наследник.
Интелект и духовност
Гледната точка на пай, от който се стремиш да вземеш повече, не е единствената. Може да има за всеки, ако живеем според природните и божиите закони, което вероятно е едно и също. И може да си наистина независим, т.е. да не си нито отгоре, нито отдолу. Аз вярвам, че днес технологиите, науката и познанието позволяват да живеем удобно, като задоволяваме сами нуждите си. Да експлоатираме единствено собствения си интелект, с възможно по-силно доближаване до природата и съобразяване с нея.
Вярвам, че прогресът може да се гради не само върху мотивация, основана на конкуренцията - нещо толкова вредно и пагубно, което е на път да ни докара екологична катастрофа. Възможен е прогрес на базата на интелектуално и духовно развитие на човека, насочено към все по-добро разбиране на самия себе си и природата, съобразяване с природата и собствената си същност, все по-плътно доближаване и сливане с природата. Повече биология и производните й вместо химия, повече квантова физика вместо механика. Повече психология за това човек да бъде независим и да освобождава скритите си възможности, отколкото за това как да прави другите зависими и да ги манипулира. Между другото, наскоро се появиха материали в медиите как ДНК са бъдещите информационни носители, които са много по-ефикасни от познатите ни електронни.
Природата
"Най-простото е най-съвършено". Най-простото е най-близко до природата, може би е нейна имитация, а може би самото то е природа. Има примери в архитектурата, когато направеното по модела на природата е с изключително качество и струва много по-малко. Но те вероятно не стават популярни и всеобщи, защото от тях не се печели много и затова не се рекламират. Дори вероятно целенасочено са задушавани. Това се отнася за източници на енергия, машини, медицина, фармация, вероятно учене (образование)... Стремят се да добавят труд, за да ти го продадат по-скъпо и да спечелят повече. И често така отнемат от действителната стойност.
Господството
Живеем в свят като "1984". Вече вярвам, че Джордж Оруел е имал предвид много повече собственото си западно общество, в което е живеел, отколкото бившия Съветски съюз, както някога кой знае защо бяхме приели - вероятно в резултат на внушение и политическа пропаганда. Когато те усетят, че искаш да се отскубнеш от "да имаш" и консуматорството, за да постигнеш повече независимост, животът ти става много труден. Когато искаш да можеш да мислиш, говориш и пишеш всичко, което не е във вреда на други хора и обществото. И да успяваш да задоволяваш основните си нужди, без да зависиш за това от благоволението на властта. Защото се получава така, че или си с властниците и "имаш", или не си и "нямаш". Не дай си боже пък да си настъпил нечии големи интереси по мазола, волю или неволю: губиш работа, пари, контакти, възможности не само за кариерно изкачване, но и за задоволяване дори на основните си нужди, озоваваш се в девета глуха във всяко отношение... И тогава пак може да си принуден да търсиш "зависим" начин за препитание. Който е по-зависим от обичайния, защото те следят отблизо и подреждат нещата така, че да те подчинят и да те направят още повече винтче в машината за пари, отколкото са останалите винтчета. Да не можеш да мръднеш, а ако мръднеш - да се счупиш. Или да те счупят.
Стремежът към независимост се възприема като заплаха за позициите им от тези, които са решили да преживяват и задоволяват своята човешка алчност за имот, власт и слава, правейки другите зависими и карайки ги да работят за тях. Те се стремят да потискат индивидуализма и да развиват стадността, защото тогава всяка стадна единица се задоволява с по-малко и живее по законите на колективизма. А самите експлоататори взимат по-голямата част от пая и живеят по законите на индивидуализма и независимостта. Или си отгоре и манипулираш, или си отдолу и си манипулиран. На съвременното консуматорско общество са му нужни консуматори, т.е. хора, зависими от парите, с които да си купуват стоките, нужни за оцеляването и съществуването им. Обаче така експлоататорите също са един вид зависими от експлоатираните. Експлоататорите не могат да оцелеят и постигнат достойно съществуване сами.
Ако се е случило да се отклониш и това е било забелязано, тогава трудността нараства в пъти. Ако някой може, нека да опита да бъде независим индивид, като си кюта и не привлича вниманието на властниците. Който вече е привлякъл, ще кара по по-трудния начин. Аз ще продължа да мисля как да постигна повече независимост без да настъпвам някого и да си навличам дори още повече проблеми и пречки от досегашните. Не че те са малко и леки.
И независимостта е относителна
Абсолютната независимост е невъзможна. Хората никога няма да бъдем напълно независими. И дори ако някога еволюираме и се превърнем в енергиен облак със съзнание, образно казано, пак ще сме зависими от нещо и някого, макар и много по-малко. Така че, като говоря за независимост, всъщност има пред вид "по-малка степен на зависимост".
Истински независимият човек пак е свързан с останалите и взаимозависим с тях, но има начин и да задоволява основните си нужди и оцелява и сам. Затова се страхува по-малко, че може да умре от глад, студ, да няма добър подслон или грижи, когато е болен или остарее. Вероятно е достатъчно дори да знаеш и можеш да прилагаш начините за постигане на такава независимост, за да се чувстваш и бъдеш независим. Друг е въпросът, ако ги знаеш тези начини и са изпробвани, и вярваш в тяхната ефикасност, дали няма веднага да ги приложиш. Мързелив ли трябва да си или зомбиран, с промит мозък, за да не го направиш? Не мога да се сетя за друга причина.
Избор между "повече независимост" и "по-малко независимост"
В човешката история и еволюция винаги е имало според мен избор "повече зависимост" и "по-малко зависимост". Когато са избирали второто, обществата и хората са постъпвали вярно и това е означавало рязко дръпване напред, дори скок. "Повече зависимост" - грешка! Понякога изборът на едно и също нещо в два различни исторически момента има коренно различен знак.
Например при феодализма зависимостта е била закрепостяването към феодала и парчето земя. Преди това е било робството, за което дори няма нужда да се обяснява. В зората на капитализма и индустриализацията "пари" е бил алтернативен избор на "имот", парче земя, върху които човек е имал някакви права и от което се е прехранвал, заедно с феодални и патриархални обвръзаности. Парите са донесли повече независимост. Тогава те са били обективен и безпристрастен критерий за стойност на нещата, които са представлявали ценност за останалите и са можели да бъдат разменяни. Избирането на пари е било "вярно", а сега е "грешка".
Двойки алтернативи днес
Коя е алтернативата на "пари" днес? Пак ли "земя"? Или "интелект"? Наука? Духовност? Или някаква комбинация, за чието име в момента не се сещам?
"Зависимост" има някаква връзка с "индивидуализъм" ("колективизъм"). Не съм се замисляла досега върху това, обаче мисля, че повече индивидуализъм по принцип е другия печеливш избор за прогреса. Масата обикновено дава сила на тези отгоре, а социалната йерархия вреди на природата. Поне при хората. Защото "отгоре" върви заедно с алчност. Ако може обществото да е свързано по хоризонтал, в мрежа, ще е най-добре.
Отглеждането на голяма част от собствената си храна по ефикасни технологии като пермакултура, хидропоника и аеропоника, също аквакпоника, е начин човек да бъде независим и заедно с това да му остава достатъчно време за духовни и други интелекутални занимания. Вероятно освен тези две основни занимания, всеки ще върши и нещо трето, за общността, което да може да разменя. Или може би третото и второто ще съвпадат в идеалния случай.
Истинската алтернативност
Но истинската алтернатива е не тази, която се опитва целенасочено да унищожи другата. Нерядко може да става дума за борба между две страни на монета, както капитализъм-социализъм, индивидуализъм-група. Те се конкурират за едно и също нещо. И може да се окаже, че едната е унищожила обратната си страна, с което се е докарала до самоунищожение... Истинската алтернатива има съвсем различна насоченост, търси различна ниша, конкурира се с господстващото много повече за място в еволюцията и прогреса.
Всъщност алтернативните двойки са повече от една обикновено и при идеални условия някоя се оказва ключова. И те не се борят, защото не са антиподи и антагонисти. Заинтересуваните от статуквото ще нападнат и ще опитат да унищожат някоя или няколко свои алтернативи, дори всички, които забележат и сметнат за свое отрицание. Но по този начин дават възможност на други да се развият. Вероятно това е някакъв вид отбор, който ще прави алтернативите все по-малко забележими от господстващото. И ще я забележат чак когато ще е твърде късно. Вярвам обаче, че това е за тяхно добро. Защото защо изобщо им трябва да се борят и отбраняват неотбранимото? По навик и инерция? От страх, че трябва да се променят, след като вече са се почувствали успешни и имат какво да губят?
Алтернативността е добра, както и многообразието. Всъщност алтернативността е неизбежна. Тя е като социална мутация. Може да унищожат една своя алтернатива или няколко, дори много, но не могат да унищожат всички. Могат да унищожат една форма на многообразие, но другите ще продължат да съществуват. За жалост, това води до ненужно изхабяване на ресурси, енергия и време за развитието.
Но твърде много навлязох в детайли и спонтанни отклонения. Засега спирам дотук.
"Да бъдеш независим" в наше време изглежда много трудно, едва ли не невъзможно, без "да имаш", т.е. да печелиш повече пари, с които да си купиш всичко, от което имаш нужда, заедно със статус, уважение в обществото, семейно щастие, мобилност... Колкото повече пари - толкова повече независимост. Това е законния, социално приемлив и уважаван начин да бъдеш независим днес. Имаш ли пари, "парица е царица", а ти царуваш заедно с нея.
Милионерите и милиардерите са най-независими и могат да правят каквото си искат. И те си купуват големи луксозни къщи и вили на някое усамотено място сред голямо парче красива природа, където прекарват голяма част от времето си далече от хората и тълпите. Наемат си персонал, който да поддържа къщата и парцела. Хранят се с първокачествена храна, получават най-добро здравеопазване и образование за семействата си, занимават се с хобита и само с интересни за тях неща, пътуват където и когато си поискат и си живеят живота, както се казва. Остава им само да управляват парите си разумно, защото на тях се крепи благосъстоянието им. Така ли е наистина?
В повечето случаи пътят до милионите и милиардите минава през "пот, кръв и сълзи". И експлоатиране труда на други хора, на които най-често се плаща много по-малко, отколкото са вложили, за да може да се натрупа повече и по-бързо печалба. И нечиста и обременена съвест. И нарушено здраве, съмнително мотивирано взаимоотношение (семейство)... Може би водещите отрасли, свързани с много интелект и наука като ИКТ например, са изключение - не съм проучвала подробно биографията на Бил Гейтс и други известни ИКТ милиардери.
Да бъдеш независим
Вярвам, че същото благоденствие, но в по-скромен мащаб и много по-близо до природата и до Бога - къща сред природата, градина, уважение, семейно щастие, най-добро здравеопазване и образование, достатъчно време за хоби и други занимания от по-високите нива от пирамидата на мотивацията на Маслоу -, може да се постигне много по-просто и по-директно, ако човек го осъзнае и си го постави за цел. Ако човек върши голяма част от работата по дома и домакинството сам и с помощта на техника, заедно със своето семейство. Сам си е шеф. Сам си произвежда голяма част от основните храни и ресурси, необходими за съществуването му, като храна и енергия. Купува си средства за производство, а не готови продукти. Нещо като пералнята в къщи, която придобиваш, за да не переш на ръка и за да не плащаш на някой друг да ти пере, нито пък да ходиш да ползваш обществена пералня. Макар че вярвам, че пералните ни ще претърпят голяма трансформация в близко бъдеще. Пак има пари, но в друга роля, в никакъв случай господстваща. Разбира се, това е свързано с отказ от статусни придобивки, които карат човек да се чувства повече от другите, защото са твърди скъпи (луксозни) и малцина могат да си ги позволят.
Сещам се за един от романите на Айзък Азимов за Конфедерацията... Фондацията? ... Може би бъркам, но от една поредица. Една планета на крайни индивидуалисти с изключителна енергийна сила и способности. Живеят поединично на рядко населена планета в големи домове под земята, тунели свързват помещенията на дома. Задвижват всичко със собствената си енергия, като контролират чрез необичайни за хомо сапиенс подутини зад ушите... С нея могат да повлияят дори движението на космически кораб по време на път. Хермафродити са и всеки има само по един наследник, който расте под земята. Мисля, че са също и телепати. Живеят много дълго... И Бог или неговият наместник прави сложен сценарий, за да се сдобие на своята уединена планета с такова едно дете като свой приемник и наследник.
Интелект и духовност
Гледната точка на пай, от който се стремиш да вземеш повече, не е единствената. Може да има за всеки, ако живеем според природните и божиите закони, което вероятно е едно и също. И може да си наистина независим, т.е. да не си нито отгоре, нито отдолу. Аз вярвам, че днес технологиите, науката и познанието позволяват да живеем удобно, като задоволяваме сами нуждите си. Да експлоатираме единствено собствения си интелект, с възможно по-силно доближаване до природата и съобразяване с нея.
Вярвам, че прогресът може да се гради не само върху мотивация, основана на конкуренцията - нещо толкова вредно и пагубно, което е на път да ни докара екологична катастрофа. Възможен е прогрес на базата на интелектуално и духовно развитие на човека, насочено към все по-добро разбиране на самия себе си и природата, съобразяване с природата и собствената си същност, все по-плътно доближаване и сливане с природата. Повече биология и производните й вместо химия, повече квантова физика вместо механика. Повече психология за това човек да бъде независим и да освобождава скритите си възможности, отколкото за това как да прави другите зависими и да ги манипулира. Между другото, наскоро се появиха материали в медиите как ДНК са бъдещите информационни носители, които са много по-ефикасни от познатите ни електронни.
Природата
"Най-простото е най-съвършено". Най-простото е най-близко до природата, може би е нейна имитация, а може би самото то е природа. Има примери в архитектурата, когато направеното по модела на природата е с изключително качество и струва много по-малко. Но те вероятно не стават популярни и всеобщи, защото от тях не се печели много и затова не се рекламират. Дори вероятно целенасочено са задушавани. Това се отнася за източници на енергия, машини, медицина, фармация, вероятно учене (образование)... Стремят се да добавят труд, за да ти го продадат по-скъпо и да спечелят повече. И често така отнемат от действителната стойност.
Господството
Живеем в свят като "1984". Вече вярвам, че Джордж Оруел е имал предвид много повече собственото си западно общество, в което е живеел, отколкото бившия Съветски съюз, както някога кой знае защо бяхме приели - вероятно в резултат на внушение и политическа пропаганда. Когато те усетят, че искаш да се отскубнеш от "да имаш" и консуматорството, за да постигнеш повече независимост, животът ти става много труден. Когато искаш да можеш да мислиш, говориш и пишеш всичко, което не е във вреда на други хора и обществото. И да успяваш да задоволяваш основните си нужди, без да зависиш за това от благоволението на властта. Защото се получава така, че или си с властниците и "имаш", или не си и "нямаш". Не дай си боже пък да си настъпил нечии големи интереси по мазола, волю или неволю: губиш работа, пари, контакти, възможности не само за кариерно изкачване, но и за задоволяване дори на основните си нужди, озоваваш се в девета глуха във всяко отношение... И тогава пак може да си принуден да търсиш "зависим" начин за препитание. Който е по-зависим от обичайния, защото те следят отблизо и подреждат нещата така, че да те подчинят и да те направят още повече винтче в машината за пари, отколкото са останалите винтчета. Да не можеш да мръднеш, а ако мръднеш - да се счупиш. Или да те счупят.
Стремежът към независимост се възприема като заплаха за позициите им от тези, които са решили да преживяват и задоволяват своята човешка алчност за имот, власт и слава, правейки другите зависими и карайки ги да работят за тях. Те се стремят да потискат индивидуализма и да развиват стадността, защото тогава всяка стадна единица се задоволява с по-малко и живее по законите на колективизма. А самите експлоататори взимат по-голямата част от пая и живеят по законите на индивидуализма и независимостта. Или си отгоре и манипулираш, или си отдолу и си манипулиран. На съвременното консуматорско общество са му нужни консуматори, т.е. хора, зависими от парите, с които да си купуват стоките, нужни за оцеляването и съществуването им. Обаче така експлоататорите също са един вид зависими от експлоатираните. Експлоататорите не могат да оцелеят и постигнат достойно съществуване сами.
Ако се е случило да се отклониш и това е било забелязано, тогава трудността нараства в пъти. Ако някой може, нека да опита да бъде независим индивид, като си кюта и не привлича вниманието на властниците. Който вече е привлякъл, ще кара по по-трудния начин. Аз ще продължа да мисля как да постигна повече независимост без да настъпвам някого и да си навличам дори още повече проблеми и пречки от досегашните. Не че те са малко и леки.
И независимостта е относителна
Абсолютната независимост е невъзможна. Хората никога няма да бъдем напълно независими. И дори ако някога еволюираме и се превърнем в енергиен облак със съзнание, образно казано, пак ще сме зависими от нещо и някого, макар и много по-малко. Така че, като говоря за независимост, всъщност има пред вид "по-малка степен на зависимост".
Истински независимият човек пак е свързан с останалите и взаимозависим с тях, но има начин и да задоволява основните си нужди и оцелява и сам. Затова се страхува по-малко, че може да умре от глад, студ, да няма добър подслон или грижи, когато е болен или остарее. Вероятно е достатъчно дори да знаеш и можеш да прилагаш начините за постигане на такава независимост, за да се чувстваш и бъдеш независим. Друг е въпросът, ако ги знаеш тези начини и са изпробвани, и вярваш в тяхната ефикасност, дали няма веднага да ги приложиш. Мързелив ли трябва да си или зомбиран, с промит мозък, за да не го направиш? Не мога да се сетя за друга причина.
Избор между "повече независимост" и "по-малко независимост"
В човешката история и еволюция винаги е имало според мен избор "повече зависимост" и "по-малко зависимост". Когато са избирали второто, обществата и хората са постъпвали вярно и това е означавало рязко дръпване напред, дори скок. "Повече зависимост" - грешка! Понякога изборът на едно и също нещо в два различни исторически момента има коренно различен знак.
Например при феодализма зависимостта е била закрепостяването към феодала и парчето земя. Преди това е било робството, за което дори няма нужда да се обяснява. В зората на капитализма и индустриализацията "пари" е бил алтернативен избор на "имот", парче земя, върху които човек е имал някакви права и от което се е прехранвал, заедно с феодални и патриархални обвръзаности. Парите са донесли повече независимост. Тогава те са били обективен и безпристрастен критерий за стойност на нещата, които са представлявали ценност за останалите и са можели да бъдат разменяни. Избирането на пари е било "вярно", а сега е "грешка".
Двойки алтернативи днес
Коя е алтернативата на "пари" днес? Пак ли "земя"? Или "интелект"? Наука? Духовност? Или някаква комбинация, за чието име в момента не се сещам?
"Зависимост" има някаква връзка с "индивидуализъм" ("колективизъм"). Не съм се замисляла досега върху това, обаче мисля, че повече индивидуализъм по принцип е другия печеливш избор за прогреса. Масата обикновено дава сила на тези отгоре, а социалната йерархия вреди на природата. Поне при хората. Защото "отгоре" върви заедно с алчност. Ако може обществото да е свързано по хоризонтал, в мрежа, ще е най-добре.
Отглеждането на голяма част от собствената си храна по ефикасни технологии като пермакултура, хидропоника и аеропоника, също аквакпоника, е начин човек да бъде независим и заедно с това да му остава достатъчно време за духовни и други интелекутални занимания. Вероятно освен тези две основни занимания, всеки ще върши и нещо трето, за общността, което да може да разменя. Или може би третото и второто ще съвпадат в идеалния случай.
Истинската алтернативност
Но истинската алтернатива е не тази, която се опитва целенасочено да унищожи другата. Нерядко може да става дума за борба между две страни на монета, както капитализъм-социализъм, индивидуализъм-група. Те се конкурират за едно и също нещо. И може да се окаже, че едната е унищожила обратната си страна, с което се е докарала до самоунищожение... Истинската алтернатива има съвсем различна насоченост, търси различна ниша, конкурира се с господстващото много повече за място в еволюцията и прогреса.
Всъщност алтернативните двойки са повече от една обикновено и при идеални условия някоя се оказва ключова. И те не се борят, защото не са антиподи и антагонисти. Заинтересуваните от статуквото ще нападнат и ще опитат да унищожат някоя или няколко свои алтернативи, дори всички, които забележат и сметнат за свое отрицание. Но по този начин дават възможност на други да се развият. Вероятно това е някакъв вид отбор, който ще прави алтернативите все по-малко забележими от господстващото. И ще я забележат чак когато ще е твърде късно. Вярвам обаче, че това е за тяхно добро. Защото защо изобщо им трябва да се борят и отбраняват неотбранимото? По навик и инерция? От страх, че трябва да се променят, след като вече са се почувствали успешни и имат какво да губят?
Алтернативността е добра, както и многообразието. Всъщност алтернативността е неизбежна. Тя е като социална мутация. Може да унищожат една своя алтернатива или няколко, дори много, но не могат да унищожат всички. Могат да унищожат една форма на многообразие, но другите ще продължат да съществуват. За жалост, това води до ненужно изхабяване на ресурси, енергия и време за развитието.
Но твърде много навлязох в детайли и спонтанни отклонения. Засега спирам дотук.