Нима наистина властовата върхушка иска да участва във всяко едно развитие и алтернатива навсякъде, където се появят? По повод The New Story - why changing the myth changes our world | Permaculture Magazine
www.forumforthefuture.org
www.forumforthefuture.org
Първо, това желание на властимащата върхушка да участва във всичко, т.е. да "сътрудничи" и всичко да се прави съвместно с тях (техни хора), ми се струва подозрително - желание за контрол, прокарвано по типично "елабориран" начин?
Второ, дори и да има капка искреност, по-полезно би било да не претендират да бъдат все и все и да участват във всяко нещо, което се случва. Да дадат възможност на различни субекти на различни места да бъдат наистина независими един от друг, да предложат и, дай боже, осъществят наистина иновативни и различни решения.Що за алтернатива ще е, ако и мейнстриймът е замесен?
Винаги има място за комуникация и сътрудничество, но знайно е, аз съм привърженик на мрежовидната структура (networking), а не на йерархиите с много нива и подчинение. Ако властващата върхушка участва, в какво качество ще е? Очевидно няма да е нетуъркинг, защото явно те самите няма да предложат алтернатива на самите себе си, сиреч на статус квото, на което те са агенти.
А защо пък да не предложат алтернатива на себе си? Въпросът е да не бъдат част от всяка друга своя алтернатива.... Това започва вече и на мен самата да ми звучи абсурдно, колкото повече продължавам да пиша.
В края на краищата, ако не ги нападат, а "гледат позитивно", защо се натискат да участват? Най-доброто, което могат да направят, е да не пречат (тайно или явно) и да не правят точно това - да продължават да се внедряват във всяко ново нещо. Да създават благоприятна среда за възникване на алтернативи, да правят един вид панаири, изложения, прегледи на съществуващото, защо не дори нещо като реалити шоута за алтернативен еко лайфстайл... Те могат това, макар, разбира се, да предпочитат да използват концентрираната власт и ресурси за налагане на контрол, а не за освобождаване, за "еманципация" на хората, общностите и групите.
В скоби казано, ако нямаше централизация на власт и ресурси, самите селища на хората биха изглеждали по много различен начин. Вероятно наистина би съществувал и алтернативният модел на селище - индивидуални къщи, малки общности, саморазчитане -, заедно с урбанистичните острови. И хората в двете биха изглеждали и се развивали по много различен начин... Както се казваше в онази книга "Мениджърът и маймунката", маймунките (задачите) се чувстват най-добре на раменете на хората от най-ниските нива, а не - всички заедно върху раменете на шефа. И това се отнася не само за бизнеса. Например социалните фондове биха могли да се набират по подобие на начина, по който сега съществува благотворителността, там, където има консенсус или поне преобладаващо съгласие...
Всъщност може би точно последното е най-големият проблем, произтичащ от жаждата за власт ("влияние"). Дори да се промени материалното битие, това ще се промени вероятно по-трудно, защото, както вече многократно съм споменавала, е част от човешката природа, особено мъжката, т.е. свързаните с тестостерона инстинкти, импулси и модели на мислене и поведение.
Второ, дори и да има капка искреност, по-полезно би било да не претендират да бъдат все и все и да участват във всяко нещо, което се случва. Да дадат възможност на различни субекти на различни места да бъдат наистина независими един от друг, да предложат и, дай боже, осъществят наистина иновативни и различни решения.Що за алтернатива ще е, ако и мейнстриймът е замесен?
Винаги има място за комуникация и сътрудничество, но знайно е, аз съм привърженик на мрежовидната структура (networking), а не на йерархиите с много нива и подчинение. Ако властващата върхушка участва, в какво качество ще е? Очевидно няма да е нетуъркинг, защото явно те самите няма да предложат алтернатива на самите себе си, сиреч на статус квото, на което те са агенти.
А защо пък да не предложат алтернатива на себе си? Въпросът е да не бъдат част от всяка друга своя алтернатива.... Това започва вече и на мен самата да ми звучи абсурдно, колкото повече продължавам да пиша.
В края на краищата, ако не ги нападат, а "гледат позитивно", защо се натискат да участват? Най-доброто, което могат да направят, е да не пречат (тайно или явно) и да не правят точно това - да продължават да се внедряват във всяко ново нещо. Да създават благоприятна среда за възникване на алтернативи, да правят един вид панаири, изложения, прегледи на съществуващото, защо не дори нещо като реалити шоута за алтернативен еко лайфстайл... Те могат това, макар, разбира се, да предпочитат да използват концентрираната власт и ресурси за налагане на контрол, а не за освобождаване, за "еманципация" на хората, общностите и групите.
В скоби казано, ако нямаше централизация на власт и ресурси, самите селища на хората биха изглеждали по много различен начин. Вероятно наистина би съществувал и алтернативният модел на селище - индивидуални къщи, малки общности, саморазчитане -, заедно с урбанистичните острови. И хората в двете биха изглеждали и се развивали по много различен начин... Както се казваше в онази книга "Мениджърът и маймунката", маймунките (задачите) се чувстват най-добре на раменете на хората от най-ниските нива, а не - всички заедно върху раменете на шефа. И това се отнася не само за бизнеса. Например социалните фондове биха могли да се набират по подобие на начина, по който сега съществува благотворителността, там, където има консенсус или поне преобладаващо съгласие...
Всъщност може би точно последното е най-големият проблем, произтичащ от жаждата за власт ("влияние"). Дори да се промени материалното битие, това ще се промени вероятно по-трудно, защото, както вече многократно съм споменавала, е част от човешката природа, особено мъжката, т.е. свързаните с тестостерона инстинкти, импулси и модели на мислене и поведение.