И не защото нашият Миро и България отново не са на финал, а защото културно-познавателният аспект приключи. Предстои финал, включващ само 2 етно песни, които харесваме...
Повечето от етно звучащите песни отпаднаха с изключение на гръцката и арменската, като последната обаче е на английски език. Има още няколко интересни за нас песни като украинската, датската и турската, но това съвсем не е достатъчно, за да ни накара да следим финала със същото нетърпение и ентусиазъм, както двата полуфинала досега. Още повече, че вече познаваме всички песни и видяхме как изглеждат на сцената. А класирането не ни интересува чак толкова - харесваме Евровизия заради емоцията и културното споделяне, а не заради спорта и състезанието.
Всъщност, самото участие в Евровизия ПК е най-важно - възможността за изпълнителите да представят себе си и страната си пред толкова много хора. В скоби казано, каква е ползата за Кипър например, че бе представен от британска група и се класира чрез тях на финала? В този смисъл, наистина по-важни бяха двата полуфинала.
Разбира се, с това се отклоняваме от стандартното мислене. Класираните изглеждаха много щастливи, а непреминалите във финал - сякаш претърпели голям провал, дори и тези, които иначе се бяха представили отлично.
Изглежда едно важно нещо се случи на тази Евровизия ПК 2010: видя се, че усилията на организаторите и на имащите тежката дума в конкурса големи сили да ограничат съседското блоково гласуване са дали резултат.
Балтийските, балканските и скандинавските държави не бяха така успешни, както досега. Нито една балтийска страна не бе сред първите 10 в двата полуфинала, а от бившите югорепублики се класираха Сърбия и Босна и Херцеговина, и то защото вятърът на пропагандата духаше много силно в техните платна и особено в сръбските. От скандинавските, ако не се брои домакинът Норвегия, се класирха Исландия и Дания от двата различни полуфинала - последната може би въпреки пропагандата и недотам увереното изпълнение, но с грабваща и звучаща хитово песен. Отпаднаха обаче Финландия (не необичайно) и Швеция - за първи път извън финала от десетилетия.
За сметка на това всички участващи бивши съветски републики освен балтийските стигнаха до финала - Русия, Беларус, Украйна, Молдова, Азербайджан, Армения, Грузия -, но вероятно не само поради съседско гласуване. Може би нямаше толкова антипропаганда спрямо тях - сякаш само срещу арменската песен имаше някакви негативни внушения, но песента е много силна и вероятно все пак ще се класира добре и на финала. Картината може да се изясни още малко при евентуално публикуване на статистиката от гласуванията.
Сега останаха само традиционните фактори, които определят класирането на Евровизия, т.е.:- пропагандата от водещите страни и техните медии;
- парите, осигуряващи PR и реклама;
- имиджът на всяка от страните-участнички.
С оглед на това можем да очакваме в следващите издания на Евровизия ПК 2010 да продължи да доминира и дори да се засили пеенето на английски език и в англосаксонски стил, докато етно песните и тези с фолк мотиви да бъдат обезсърчени.
Що се отнася до българското представяне, изглежда и тук както и при много други държави изводът е: придържай се към семплото и към почтеността. Не е нужно да се дават много пари, за да е успешна, сиреч добре представена и приета, една песен. Например Елица и Стунджи бяха на сцената само двамата с техните барабани, както си пеят традиционно. Наистина имаха добре направен и скъпо изглеждащ видеоклип, но някои страни минават и без това. Освен това може би било от полза да се потърси консултация и с политически анализатор, познаващ политическите ветрове и който е наистина независим, почтен и обича страната си ... такива обаче май трудно се намират. Но общо взето, ако една страна е нарочена от големи сили да бъде черна овца поради някакви интереси, много трудно може да се представи добре.
Песента "Ангел си ти" за нас бе най-добра при първото й семпло представяне пред публика заедно с още 4 песни, защото тогава фокусът бе върху Миро, върху човешката и емоционалната страна, върху настроението. Всичките вложени ресурси в хореография, костюми и промоция сякаш имаха обратен ефект. Може би е не съвсем неподходящо сравнението с парти: понякога домакинът се фокусира върху приготвянето на много и скъпи почерпки и забравя настроението и хубавото усещане и забавление - от дърветата пропуска гората. Фокусирането върху най-важното е от особено значение при ограничени ресурси, при неблагоприятна външна среда и когато, както в българския случай, избраният изпълнител поема сам почти всички роли в организацията на представянето си.
Надяваме се България да продължи да участва на Евровизия ПК 2010, въпреки многото недостатъци и манипулации около този конкурс. Добрата му страна все пак е, че това е място, където милиони евразийци могат да видят български изпълнител и чуят българска музика. Освен това за пореден път се видя, че българската култура - и в музикално оттошение, и като култура на общуване -, е изолирана и ни е нужно да отворим сетивата си за света около нас, преди да искаме той да се отвори за нас.
Видя се от репортажите, коментарите и интервютата, свързани с Миро и българското представяне, че те не дават достатъчно точна и адекватна представа за мястото на нашата песен и нейното възприемане - едва ли нарочно, а по-скоро резултат на неточно възприемане. Адекватност и реалистичност не означава нито да бъдем национални нихилисти и черногледи, нито да си слагаме розови очила, а да имаме възможно най-обективна представа за ситуацията, в която сме, за да сме в състояние да я променим.
Остава да си пожелаем да имаме някога в бъдещето едно добро, уверено и силно представяне, с желание, с радост и без страх, каквото според нас България все още не е имала, въпреки петото място и иначе превъзходната песен през 2007 г.
Благодарим също за всичките песни, на които имахме възможност да се насладим, и особено тези от Албания, Армения, Гърция, Дания, Литва, Македония, Полша, Русия(също и Бурановские бабушки от руския национален финал), Словакия, Словения,Украйна, Финландия, Холандия (която извика усмивки дори на напрегнатия полуфинал снощи), Швейцария...
Видео от 2-ри полуфинал:
http://www.eurovision.tv/esctv/past
Линк към статия с видео от изпълнението на Миро снощи:
http://eurovision.bnt.bg/view/1152#video
Български музикални експерти за българското участие в Евровизия:
http://bnt.bg/bg/news/view/29697/muzikalnite_eksperti_za_bylgarskoto_uchastie_v_evrovizija
Всъщност, самото участие в Евровизия ПК е най-важно - възможността за изпълнителите да представят себе си и страната си пред толкова много хора. В скоби казано, каква е ползата за Кипър например, че бе представен от британска група и се класира чрез тях на финала? В този смисъл, наистина по-важни бяха двата полуфинала.
Разбира се, с това се отклоняваме от стандартното мислене. Класираните изглеждаха много щастливи, а непреминалите във финал - сякаш претърпели голям провал, дори и тези, които иначе се бяха представили отлично.
Изглежда едно важно нещо се случи на тази Евровизия ПК 2010: видя се, че усилията на организаторите и на имащите тежката дума в конкурса големи сили да ограничат съседското блоково гласуване са дали резултат.
Балтийските, балканските и скандинавските държави не бяха така успешни, както досега. Нито една балтийска страна не бе сред първите 10 в двата полуфинала, а от бившите югорепублики се класираха Сърбия и Босна и Херцеговина, и то защото вятърът на пропагандата духаше много силно в техните платна и особено в сръбските. От скандинавските, ако не се брои домакинът Норвегия, се класирха Исландия и Дания от двата различни полуфинала - последната може би въпреки пропагандата и недотам увереното изпълнение, но с грабваща и звучаща хитово песен. Отпаднаха обаче Финландия (не необичайно) и Швеция - за първи път извън финала от десетилетия.
За сметка на това всички участващи бивши съветски републики освен балтийските стигнаха до финала - Русия, Беларус, Украйна, Молдова, Азербайджан, Армения, Грузия -, но вероятно не само поради съседско гласуване. Може би нямаше толкова антипропаганда спрямо тях - сякаш само срещу арменската песен имаше някакви негативни внушения, но песента е много силна и вероятно все пак ще се класира добре и на финала. Картината може да се изясни още малко при евентуално публикуване на статистиката от гласуванията.
Сега останаха само традиционните фактори, които определят класирането на Евровизия, т.е.:- пропагандата от водещите страни и техните медии;
- парите, осигуряващи PR и реклама;
- имиджът на всяка от страните-участнички.
С оглед на това можем да очакваме в следващите издания на Евровизия ПК 2010 да продължи да доминира и дори да се засили пеенето на английски език и в англосаксонски стил, докато етно песните и тези с фолк мотиви да бъдат обезсърчени.
Що се отнася до българското представяне, изглежда и тук както и при много други държави изводът е: придържай се към семплото и към почтеността. Не е нужно да се дават много пари, за да е успешна, сиреч добре представена и приета, една песен. Например Елица и Стунджи бяха на сцената само двамата с техните барабани, както си пеят традиционно. Наистина имаха добре направен и скъпо изглеждащ видеоклип, но някои страни минават и без това. Освен това може би било от полза да се потърси консултация и с политически анализатор, познаващ политическите ветрове и който е наистина независим, почтен и обича страната си ... такива обаче май трудно се намират. Но общо взето, ако една страна е нарочена от големи сили да бъде черна овца поради някакви интереси, много трудно може да се представи добре.
Песента "Ангел си ти" за нас бе най-добра при първото й семпло представяне пред публика заедно с още 4 песни, защото тогава фокусът бе върху Миро, върху човешката и емоционалната страна, върху настроението. Всичките вложени ресурси в хореография, костюми и промоция сякаш имаха обратен ефект. Може би е не съвсем неподходящо сравнението с парти: понякога домакинът се фокусира върху приготвянето на много и скъпи почерпки и забравя настроението и хубавото усещане и забавление - от дърветата пропуска гората. Фокусирането върху най-важното е от особено значение при ограничени ресурси, при неблагоприятна външна среда и когато, както в българския случай, избраният изпълнител поема сам почти всички роли в организацията на представянето си.
Надяваме се България да продължи да участва на Евровизия ПК 2010, въпреки многото недостатъци и манипулации около този конкурс. Добрата му страна все пак е, че това е място, където милиони евразийци могат да видят български изпълнител и чуят българска музика. Освен това за пореден път се видя, че българската култура - и в музикално оттошение, и като култура на общуване -, е изолирана и ни е нужно да отворим сетивата си за света около нас, преди да искаме той да се отвори за нас.
Видя се от репортажите, коментарите и интервютата, свързани с Миро и българското представяне, че те не дават достатъчно точна и адекватна представа за мястото на нашата песен и нейното възприемане - едва ли нарочно, а по-скоро резултат на неточно възприемане. Адекватност и реалистичност не означава нито да бъдем национални нихилисти и черногледи, нито да си слагаме розови очила, а да имаме възможно най-обективна представа за ситуацията, в която сме, за да сме в състояние да я променим.
Остава да си пожелаем да имаме някога в бъдещето едно добро, уверено и силно представяне, с желание, с радост и без страх, каквото според нас България все още не е имала, въпреки петото място и иначе превъзходната песен през 2007 г.
Благодарим също за всичките песни, на които имахме възможност да се насладим, и особено тези от Албания, Армения, Гърция, Дания, Литва, Македония, Полша, Русия(също и Бурановские бабушки от руския национален финал), Словакия, Словения,Украйна, Финландия, Холандия (която извика усмивки дори на напрегнатия полуфинал снощи), Швейцария...
Видео от 2-ри полуфинал:
http://www.eurovision.tv/esctv/past
Линк към статия с видео от изпълнението на Миро снощи:
http://eurovision.bnt.bg/view/1152#video
Български музикални експерти за българското участие в Евровизия:
http://bnt.bg/bg/news/view/29697/muzikalnite_eksperti_za_bylgarskoto_uchastie_v_evrovizija