Доста по-добро впечатление в сравнение с това от единствения видео репортаж от първата репетиция. Кукерската маска може и да се вписва в концепцията, но не съм убедена, че е удачен начинът, по който се държи и "танцува" човекът зад маската. И все пак вероятно тук има и психологически момент - самочувствието и волята на Елица, което е много по-важно и може да си струва стилистичната жертва.
| Наистина беквокалите и аранжиментът са превъзходни. Тройката беквокалистки от групата на Стефан Драгостинов са отлични, певческата част е направена майсторски. Между другото, струва ми се, че аранжиментът хем се припознава като български от българите, хем е направен така, че да има общоевропейско и да се хареса и на англосаксонския и западноевропейския слушател. Сиреч може да има известно отклонение от автентичното българско звучене, което е по-ориенталско... Или пък в днешно време е по-ориентализирано, отколкото е било? Според мен има нещо в звученето, което е универсално и предизвиква общи асоциации с празничността на старинен панаир или карнавал, на народен празник в миналото. |
Нещо, в което може да се помести всякаква друга етническа музика, освен българската, както в случая. Има напомняне и на карнавала в Рио с БГ етно привкус в подвикванията на триото беквокалистки в средата на песента, по време на инструменталната част.
Кукерската маска от Пернишко се вижда долу вляво, някъде към края в това видео, и остава на заден план през повечето време, освен в края. Аз самата имам съмнения дали е уместна тук и дали точно по начина, по който я представена.
Един кукер не би правил точно тези движения, включително такива, които приличат на танц от гето в американски мегаполис. Може би обаче маскираните некукери биха могли да направят някаква пародия от този тип. Американизиран младеж със съвременна кукерска маска от Пернишко. В звученето/аранжимента на песента, формата на барабаните, настроението има нещо сродно с карнавал, а в българската традиция карнавал значи кукери.
Има и много важен психологически момент тук: ако това е настояване на Елица, няма как да не се вземе предвид - тя трябва да има думата и волята й да се зачита. Талант като нея има големи попадения и може да прави големи грешки, може да си позволи да ги прави. И му трябва инат и известна доза своенравие, за да се наложи и задържи. Освен това вероятно ролята и мястото на този момък е не стилистическа и естетическа, а точно психологическа. Вероятно я кара да се чуувства по-добре с присъствието си, почитана, може би боготворена. Може би е също опит от нейна страна да свърже музиката си с нещо, минаващо за модерно днес... Така че стилистичната жертва си струва и май е нямало как да бъде избегната.
Но понякога контраст като този помага и разнообразява. Дори в кукерската традиция има "високи" и "ниски персонажи" (по Георг Краев), съответно кукери и други маскирани. А клоунът или по-скоро шутът в класическите пиеси помага на доброто и хубавото да изпъкне повече. Дали такъв може да бъде случаят тук?
Отделен е въпросът, че изпитвам известно съжаление спрямо отстраняването от сцената на гайдаря, когото виждахме в първоначалната версия, а сега само чуваме гайдата му в много активна роля. Имам усещането за несправедливост спрямо гайдаря. Дилемата ми изглежда като да е била не "гайдарят или едната беквокалистка от триото", защото и трите си изглеждат точно на място и са прекрасни. Дилемата в моите очи е била "гайдарят или шутът". Самата маска е част от трансформациите на персонажа шут или буфосинхронист и няма обособено и значимо място сама по себе си - само бегло загатване за кукерския обичай в България. Но всъщност точно по този начин вероятно е направен стилов компромис и примиряване. Дали тази маска и загатване наистина може да донесе късмет на БГ представителите и да изгони и държи настрана злите сили? Дали може да е нещо като талисман, носена от персонажа "шут"? Всъщност възможно е момъкат в ролята на шут също да има подобно значение за Елица, щом присъствието му я кара да се чувства по-добре.
Като стана дума за талант, тук виждаме не само два таланта в лицето на Елица и Стоян, които са с различен темперамент и взаимно се допълват, но и редица други - най-малкото певиците и Стефан Драгостинов. Не че искам да кажа нещо като предсказание за класиране, или пък да допринасям за подвеждането им, че финал и добро представяне са им в кърпа вързани, и пр. Но им отдавам значимото заради хубавите си впечатления и емоции от видяното от тази репетиция. Иначе съм по-скоро склонна да съм предпазлива, защото и Софи Маринова се представи превъзходно на втората репетиция, а на полуфинала видяхме нещо съвсем различно и като визия, сценично поведение, и като самочувствие, и като излъчване, и като качество на изпълнението.
Иначе е много добре като цяло според мен. Ако съумеят да задържат това ниво от репетицията и на полуфинала и Елица успее да овладее превъзбудата си - да бъде вдъхновено хладнокръвна и да пее само перфектно, без да импровизира с подвиквания и още по-малко със спортни скандирания -, могат да се представят отлично. Стискам палци!
Кукерската маска от Пернишко се вижда долу вляво, някъде към края в това видео, и остава на заден план през повечето време, освен в края. Аз самата имам съмнения дали е уместна тук и дали точно по начина, по който я представена.
Един кукер не би правил точно тези движения, включително такива, които приличат на танц от гето в американски мегаполис. Може би обаче маскираните некукери биха могли да направят някаква пародия от този тип. Американизиран младеж със съвременна кукерска маска от Пернишко. В звученето/аранжимента на песента, формата на барабаните, настроението има нещо сродно с карнавал, а в българската традиция карнавал значи кукери.
Има и много важен психологически момент тук: ако това е настояване на Елица, няма как да не се вземе предвид - тя трябва да има думата и волята й да се зачита. Талант като нея има големи попадения и може да прави големи грешки, може да си позволи да ги прави. И му трябва инат и известна доза своенравие, за да се наложи и задържи. Освен това вероятно ролята и мястото на този момък е не стилистическа и естетическа, а точно психологическа. Вероятно я кара да се чуувства по-добре с присъствието си, почитана, може би боготворена. Може би е също опит от нейна страна да свърже музиката си с нещо, минаващо за модерно днес... Така че стилистичната жертва си струва и май е нямало как да бъде избегната.
Но понякога контраст като този помага и разнообразява. Дори в кукерската традиция има "високи" и "ниски персонажи" (по Георг Краев), съответно кукери и други маскирани. А клоунът или по-скоро шутът в класическите пиеси помага на доброто и хубавото да изпъкне повече. Дали такъв може да бъде случаят тук?
Отделен е въпросът, че изпитвам известно съжаление спрямо отстраняването от сцената на гайдаря, когото виждахме в първоначалната версия, а сега само чуваме гайдата му в много активна роля. Имам усещането за несправедливост спрямо гайдаря. Дилемата ми изглежда като да е била не "гайдарят или едната беквокалистка от триото", защото и трите си изглеждат точно на място и са прекрасни. Дилемата в моите очи е била "гайдарят или шутът". Самата маска е част от трансформациите на персонажа шут или буфосинхронист и няма обособено и значимо място сама по себе си - само бегло загатване за кукерския обичай в България. Но всъщност точно по този начин вероятно е направен стилов компромис и примиряване. Дали тази маска и загатване наистина може да донесе късмет на БГ представителите и да изгони и държи настрана злите сили? Дали може да е нещо като талисман, носена от персонажа "шут"? Всъщност възможно е момъкат в ролята на шут също да има подобно значение за Елица, щом присъствието му я кара да се чувства по-добре.
Като стана дума за талант, тук виждаме не само два таланта в лицето на Елица и Стоян, които са с различен темперамент и взаимно се допълват, но и редица други - най-малкото певиците и Стефан Драгостинов. Не че искам да кажа нещо като предсказание за класиране, или пък да допринасям за подвеждането им, че финал и добро представяне са им в кърпа вързани, и пр. Но им отдавам значимото заради хубавите си впечатления и емоции от видяното от тази репетиция. Иначе съм по-скоро склонна да съм предпазлива, защото и Софи Маринова се представи превъзходно на втората репетиция, а на полуфинала видяхме нещо съвсем различно и като визия, сценично поведение, и като самочувствие, и като излъчване, и като качество на изпълнението.
Иначе е много добре като цяло според мен. Ако съумеят да задържат това ниво от репетицията и на полуфинала и Елица успее да овладее превъзбудата си - да бъде вдъхновено хладнокръвна и да пее само перфектно, без да импровизира с подвиквания и още по-малко със спортни скандирания -, могат да се представят отлично. Стискам палци!