Репортажът е доста откъслечен и нанедежден, но впечатлението ми може да се обобщи с една дума: "кич". Което обаче не изключва възможност за добро представяне на Евровизия, ако те бъдат уверени, вдъхновени и със самочувствие (умерено).
Ако "кич" е липсата на стил, колкото и субективно нещо да е вкусът, то точно това се вижда от подготвените номера в предтсавянето според мен. "Номера" ми звучи на място тук, особено по отношение на кукерската маска или маски, при цялото ми възхищение и увлечение от кукерската традиция и кукерите, били те от Пернишко или Карловско, или отдругаде.
Кукерската традиция е прекрасна, обаче е съвсем друг стил и контекст. Друг е въпросът за опасенията ми как тази традиция може да бъде представена от младия буфосинхронист (танцьор, гайдар, перкусионист, хип-хоп изпълнител и т.н.), който видяхме вече в Амстердам. Наистина, кукерите по традиция правят разни символични жестове, свързани със секс , сексуалност и плодородие, но наистина дори при тях те са доста по-символични и дори по-цивилизовани, отколкото видяното в Амстердам. Освен това двигателната и танцовата култура или компетентност на този момък, демонстрирани в Амстердам, някак си ме карат силно да се съмнявам във възможностите да видим нещо по-добро.
Май се повтарят се някои основни недостатъци от повечето БГ представяния на Евровизия досега: липсата на единна концепция, на която да е подчинено всичко, от текста през сценичните костюми, хореография до светлинните ефекти. Поне кукерските костюми и хореография със сигурност не се връзват със "Само шампиони" не само като заглавие, но и във всяко друго отношение. Каква връзка имат кукерите със спорта или пък с това как всеки е шампион в очите на хората, които го обичат? Поредното показване "вижте ни какво можем" ала байганьовското тупане по гърдите в басейна "Булгар, булгааар!"? И то от Елица и Стоян, които първият път, на първия полуфинал на Евровизия 2007 показаха доста повече стил и семплост, с която бяха много по-близко до съвършенството. Разочароващо бе да видя това сега.
Ако се опитват да копират "Лорди", то в никакъв случай не го правят в придържането към единен стил, както бе у "Лорди". Финландските чудовища бяха кич като тоалет и едва ли песента се хареса дори на повечето от тези, които гласуваха за тях. Гласуването тогава се смяташе за протестно, един вид, а също и предизвикани от рязката и безспорна различност на "Лорди" от всички други и силното впечатление. При тях имаше и много психология - тази мистерия, неразкриването на лицата им. любопитството, интересът... Мистериозността може би допринесе много за успеха им по отношение на мястото в класирането. Дори Джей Кей Ролингс използва много това като маркетингов трик спрямо премиерите на някои от изключителните си книги от поредицата за Хари Потър. Иначе вероятно всички помнят "Лорди" като маски и като различност, а не като песен. "Лорди" се придържаха към ЕДИНСТВО НА СТИЛА и останаха незабравими. При тях нямаше стилови противоречия и тюрлю гюювеч. Което виждаме у нашите. Тюрлю гювеч е различно от еклектизъм и еклектичен стил, защото последният, според скромните ми и придобити съвсем наскоро познания за стил в дизайна, не означава безразборно струпване на различни стилове.
Горчивината ми около видяното във видеорепортажа за първата репетиция на Елица и Стоян на Евровизия 2013 обаче надхвърли казаното дотук. Вече наистина си мисля, че до голяма степен липсата на стил и добър вкус са типични за българите като народ, национална черта един вид. Не знам дали я е имало през столетията. Известно е, че византийците още са се изказвали в този смисъл често, макар и не винаги справедливо и дори май най-честно пристрастно и предубедено, и твърде надменно вероятно. Но според мен тази черта е била най-вече развита и особено силно подчертана през последните 6-7 десетилетия, когато българските интелектуалци и групи, които са могли постепенно да развият и акумулират този усет и разбиране за стил, са били системно унищожавани и мачкани. А пък и преди това крайното политическо противопоставяне е мачкало лявия спектър интелектуалци, с техен своеобразен стил Липсата на стил, прекълената кичозност се вижда и в концертите с "автентичен фолклор", музикални или танцови. Като се започне от начина на изпълнение на старинните песни и особено музикалните съпроводи (не ги ли учат на хармония, съвместимост на инструментите и естетика на звука и музиката в академиите и музикалните училища?), до кичозните като цветове и дизайн "народни носии" в съвременно изпълнение до безвкусните и твърде помпозни хореографии на танцовите изпълнения. Едва напоследък виждаме по-човешки и естетически издържани неща като хореогафия в шоу програмите с участие на клубове за хора от страната, набиращи популярност.
Другите нерадостни мисли около тази репетиция бяха свързани с това, за което и Елица и Стоян говореха в интервюта: в БГ няма мениджъри и не се цени мениджърската работа. Респективно - няма заплащане (търсене), няма мениджъри. И пак виждаме дилетантски "направи си сам" неща в представянето. Впечатлението е сякаш е нямало някой, който да предложи визия професионално и да я прокара във всичко, а изпълнителите и който там имал глас там са се съгласили в крайна сметка на квотен принцип, т.е. всеки предлага нещо и така правят сборното. Така че се получава нещо, при което резултатът е тюрлю гювеч, по-малък от сбора на частите, вместо система, при която цялото е повече от сумата на своите части. Мислех си как едва ли не всичко в БГ се прави така: "направи си сам" и с по-малко пари. И изглежда така. И ако не се направи така, изобщо няма шанс да се направи. И май трябва да престана да мрънкам и да се чудя на това, и да се огорчавам, а да се радвам, че изобщо е било направено.
Но, както вече споменах най-горе, всичко това съвсем не означава, че провалът е в кърпа вързан, сиреч че няма да се представят добре и да се харесат на мнозина. Има много такива случаи в Евровизия. Всичко се свежда до "ако". Ако само има нещо много позитивно и открояващо се, което да е много по-силно, по-впечатляващо и заглушаващо очевидните и големи недостатъци. Ако са концентрирани, вдъхновени, преодолеят сценичното напрежение и психологическите пречки в самите себе си. В случая с Мария Шерифович например това беше изключително стабилното, вярно вокално изпълнение. Наистина беше перфектна, като машина. Май това е най-сигурният "заглушител" на недостатъци.
Поживом, увидем, както се казва. А втората репетиция е днес и вече можело да качват видео с цялата репетиция в интернет. Очаквам с интерес видеорепортажите.
Кукерската традиция е прекрасна, обаче е съвсем друг стил и контекст. Друг е въпросът за опасенията ми как тази традиция може да бъде представена от младия буфосинхронист (танцьор, гайдар, перкусионист, хип-хоп изпълнител и т.н.), който видяхме вече в Амстердам. Наистина, кукерите по традиция правят разни символични жестове, свързани със секс , сексуалност и плодородие, но наистина дори при тях те са доста по-символични и дори по-цивилизовани, отколкото видяното в Амстердам. Освен това двигателната и танцовата култура или компетентност на този момък, демонстрирани в Амстердам, някак си ме карат силно да се съмнявам във възможностите да видим нещо по-добро.
Май се повтарят се някои основни недостатъци от повечето БГ представяния на Евровизия досега: липсата на единна концепция, на която да е подчинено всичко, от текста през сценичните костюми, хореография до светлинните ефекти. Поне кукерските костюми и хореография със сигурност не се връзват със "Само шампиони" не само като заглавие, но и във всяко друго отношение. Каква връзка имат кукерите със спорта или пък с това как всеки е шампион в очите на хората, които го обичат? Поредното показване "вижте ни какво можем" ала байганьовското тупане по гърдите в басейна "Булгар, булгааар!"? И то от Елица и Стоян, които първият път, на първия полуфинал на Евровизия 2007 показаха доста повече стил и семплост, с която бяха много по-близко до съвършенството. Разочароващо бе да видя това сега.
Ако се опитват да копират "Лорди", то в никакъв случай не го правят в придържането към единен стил, както бе у "Лорди". Финландските чудовища бяха кич като тоалет и едва ли песента се хареса дори на повечето от тези, които гласуваха за тях. Гласуването тогава се смяташе за протестно, един вид, а също и предизвикани от рязката и безспорна различност на "Лорди" от всички други и силното впечатление. При тях имаше и много психология - тази мистерия, неразкриването на лицата им. любопитството, интересът... Мистериозността може би допринесе много за успеха им по отношение на мястото в класирането. Дори Джей Кей Ролингс използва много това като маркетингов трик спрямо премиерите на някои от изключителните си книги от поредицата за Хари Потър. Иначе вероятно всички помнят "Лорди" като маски и като различност, а не като песен. "Лорди" се придържаха към ЕДИНСТВО НА СТИЛА и останаха незабравими. При тях нямаше стилови противоречия и тюрлю гюювеч. Което виждаме у нашите. Тюрлю гювеч е различно от еклектизъм и еклектичен стил, защото последният, според скромните ми и придобити съвсем наскоро познания за стил в дизайна, не означава безразборно струпване на различни стилове.
Горчивината ми около видяното във видеорепортажа за първата репетиция на Елица и Стоян на Евровизия 2013 обаче надхвърли казаното дотук. Вече наистина си мисля, че до голяма степен липсата на стил и добър вкус са типични за българите като народ, национална черта един вид. Не знам дали я е имало през столетията. Известно е, че византийците още са се изказвали в този смисъл често, макар и не винаги справедливо и дори май най-честно пристрастно и предубедено, и твърде надменно вероятно. Но според мен тази черта е била най-вече развита и особено силно подчертана през последните 6-7 десетилетия, когато българските интелектуалци и групи, които са могли постепенно да развият и акумулират този усет и разбиране за стил, са били системно унищожавани и мачкани. А пък и преди това крайното политическо противопоставяне е мачкало лявия спектър интелектуалци, с техен своеобразен стил Липсата на стил, прекълената кичозност се вижда и в концертите с "автентичен фолклор", музикални или танцови. Като се започне от начина на изпълнение на старинните песни и особено музикалните съпроводи (не ги ли учат на хармония, съвместимост на инструментите и естетика на звука и музиката в академиите и музикалните училища?), до кичозните като цветове и дизайн "народни носии" в съвременно изпълнение до безвкусните и твърде помпозни хореографии на танцовите изпълнения. Едва напоследък виждаме по-човешки и естетически издържани неща като хореогафия в шоу програмите с участие на клубове за хора от страната, набиращи популярност.
Другите нерадостни мисли около тази репетиция бяха свързани с това, за което и Елица и Стоян говореха в интервюта: в БГ няма мениджъри и не се цени мениджърската работа. Респективно - няма заплащане (търсене), няма мениджъри. И пак виждаме дилетантски "направи си сам" неща в представянето. Впечатлението е сякаш е нямало някой, който да предложи визия професионално и да я прокара във всичко, а изпълнителите и който там имал глас там са се съгласили в крайна сметка на квотен принцип, т.е. всеки предлага нещо и така правят сборното. Така че се получава нещо, при което резултатът е тюрлю гювеч, по-малък от сбора на частите, вместо система, при която цялото е повече от сумата на своите части. Мислех си как едва ли не всичко в БГ се прави така: "направи си сам" и с по-малко пари. И изглежда така. И ако не се направи така, изобщо няма шанс да се направи. И май трябва да престана да мрънкам и да се чудя на това, и да се огорчавам, а да се радвам, че изобщо е било направено.
Но, както вече споменах най-горе, всичко това съвсем не означава, че провалът е в кърпа вързан, сиреч че няма да се представят добре и да се харесат на мнозина. Има много такива случаи в Евровизия. Всичко се свежда до "ако". Ако само има нещо много позитивно и открояващо се, което да е много по-силно, по-впечатляващо и заглушаващо очевидните и големи недостатъци. Ако са концентрирани, вдъхновени, преодолеят сценичното напрежение и психологическите пречки в самите себе си. В случая с Мария Шерифович например това беше изключително стабилното, вярно вокално изпълнение. Наистина беше перфектна, като машина. Май това е най-сигурният "заглушител" на недостатъци.
Поживом, увидем, както се казва. А втората репетиция е днес и вече можело да качват видео с цялата репетиция в интернет. Очаквам с интерес видеорепортажите.