Първо, онлайн ТВ-то ми спря само на БГ и на Унгария. Гледах тогава официалното ТВ на eurovision.tv, след това преминах на БНТ. Хм. Второ, добро представяне се постига не с "Искам", викане и нерви, а с пеене и убедителност, увереност и стабилност, дори постоянство. Повече гласове (някаква индикация за харесване все пак) се получават при убедително пеене, когато аудиторията се ангажира с и се потапя не в притесненията и напрежението на изпълнителя, а в атмосферата и основното внушение на песента.
Радвам се за Унгария, защото, ако бях гласувала (опитах се, но по технически причини се отказах), щеше да е за Гърция и Унгария. За Сан Марино се колебаех. Държави като БГ, Австрия и Сан Марино трудно се класират за финал явно. Поне да се харесват и правят добро впечатление... ЕксСъветите изглеждат здрава и непробиваема коалиция, щом даже и песента на Беларус се класира. Обаче остави недобро впечатление, мисля, така че нищо от класирането й на финал, "през задния вход" заради блоковото гласуване.. Но пък Грузия не успя миналата година. Освен това Южна Европа и Балканите явно са в немилост.
Що се отнася до нашите Елица и Стоян, според мен те оставиха много повече приятно впечатление там, отколкото обратното. Песента им наистина направи добра промоция на БГ културата, а те - на самите себе си. Не знам дали всички наши се издънват психологически повече заради недостатъците в БГ сцената (викане, кряскане, "дивеене", кълчене и "правене на шум" много повече, отколкото пеене) или заради някакви саботажи, или пък заради някой или нещо в БГ делегацията, респективно от страна на БНТ мениджмънта и екип, или пък заради лошия имидж на страната.. Това вече съм го писала много пъти. Това, което успях да видя от БГ изпълнението - може би втората половина, - не беше уверено и професионално, а сякаш по-дилетантско, отколкото можеше да се очаква.
От друга страна обаче, македонците бяха много убедителни, но пък не са на финал. Но оставиха може би по-добро впечатление заради увереното изпълнение, въпреки известна нервност във физиономията на Лозано в началото, която не се усети в пеенето почти. Валентина Монета от Сан Марино бе дори още по-убедителна.
Хърватия от първи полуфинал беше с прекрасна песен в етно стил, която няма да видим на финала за сметка на по-лоши. Но и хърватите имаха колебливо начало. Етнопесента на Кипър също отпадна, но там цветът на тоалета и съчетанието с цветовото решение на сцената бяха бедствие, оттук - и самочувствието. Сценичното представяне и концепция ги провали и като впечатление, мисля. Дантела - добре, но ако беше бяла, не само щеше да изпъква на тъмната сцена, но щеше и да напомня за Афродита и морската пяна. Но и Кипър трудно се класира за финал като БГ, така че не се учудвам. За Австрия се учудих, защото певицата е много талантлива, млада, представи се убедително и песента й е на английски не е в етностил, който по-трудно се разбира. Макар че не ми е любимка, но се изненадах. Вероятно тя загуби от първия си номер за изпълнение, веднага след впечатлявощото шоу на "Еуфория". В първи полуфинал като цяло наистина най-много ме впечатлиха представителите на северните страни заради вдъхновението, вариациите на очевидно модния стил и тенденция на "Еуфория" (дори започнах и аз да го харесвам, макар че не харесвам изпълнението на Лорийн), креативността и стабилното представяне.Това включва дори някои бивши ексСъветски като Естония, Украйна и Молдова - последните две заради сценичните "номера". Освен това румънският език на молдовската песен беше прекрасен.
Но това, за което най-много съжалявам е, че не успяхме да видим нито песента "Само шампиони" в пълния й блясък в аранжимента на Стефан Драгостинов, нито пък качествата на изпълнителите - Елица и Стоян и триото. Последните бяха заглушени, иначе можеха много повече да помогнат на Елица и да подсилят изпълнението. Чудя се също дали "Само шампиони" не е много лош избор на заглавие и това не е било първото впечатление на европубликата в началото, както бе и с мен. Но повечето вероятно не знаят български и реагират емоционално и подсъзнателно на невербалното "изпълнение", т.е. внушение преди всичко, после на останалото. Подобната на политическа агитация на Елица (един вид гласувайте за нас, искаме да сме първи и пр.) не върши работа в онази ситуация и аудитория. Не е нужно да се изхитряме и да търсим задни входове и пр., защото това изчерпва енергия. Пък и не класирането е най-важно, както много пъти вече повтарям. Не дори класирането на финал.
Ами това е. Май всичко си написах дотук. Ако се сетя пак за нещо, ще продължа. Ако не - следващата година. Мисля, че не трябва да се отказваме и да се вкисваме. А да се учим от грешките си. И най-после нашите изпълнители да престанат да се напъват за класиране и място във финала, а да се концентрират върху изпълнението си и доброто впечатление. Не само на сцената, но и извън нея. И да се радват на участието си и че изобщо участват. И да се научат да се държат възпитано. Това според мен означава и известна доза сдържаност. Питах се като ги гледах дали наистина българите сме толкова шумни, кресливи и невротични, както съм виждала и преди нашите представители на Евровизия. Но сега това особено ми се наби в очи/уши. Ах, сигурно има някаква роля и екипът на БНТ тук - много лошо работят психологически и върху мотивацията на представителите ни. Нека променят себе си и своя си екип, стига с промени в регламенти и певци и хвърляне вината все и изцяло върху певците. Явно нещо трябва да се промени. И не са певците, защото по правило досега всички са се представяли недобре, дори и Елица и Стоян през 2007.
Какво? Пак подозирам конспирации... Също и онзи форум, май съществуващ главно за да формира общественото мнение и за да си играе със самочувствието на представителите ни. Там могат да се прочетат какви ли не обиди, квалификации и епитети за Елица, другите от групата и песента, написани от "фенове". И администраторите "либерално" ги допускат. Кой нормален човек и патриот ще влага доброволно (без да му плащат някак) толкова много време, усилия и постоянство, и то точно в най-неподходящия момент... Кой добросъвестен администратор Неподходящ като насърчаване за добро представяне, но подходящ за проваляне на добро представяне.
Чак толкова злоба и нихилизъм не е в народностния характер, мисля. Но спирам най-после тук.
Едно добавено по-философско разсъждение:алчността е пагубна за щастието и вероятно истинския успех. Хората искат нещо, защото всички останали го искат, а то съвсем не е най-важното и смисленото за тях и много често постигането му зависи от социални и властови йерархии и отношения. И са много нещастни, когато не могат да постигнат. А всъщност едва ли щяха да са по-щастливи, ако го бяха постигнали, защото то няма чак такъв смисъл за тях - по-скоро е свързано със суетност и честолюбие. В случая конкретно става дума за класирането на Евровизия. Но обобщението e много по-широко.
Що се отнася до нашите Елица и Стоян, според мен те оставиха много повече приятно впечатление там, отколкото обратното. Песента им наистина направи добра промоция на БГ културата, а те - на самите себе си. Не знам дали всички наши се издънват психологически повече заради недостатъците в БГ сцената (викане, кряскане, "дивеене", кълчене и "правене на шум" много повече, отколкото пеене) или заради някакви саботажи, или пък заради някой или нещо в БГ делегацията, респективно от страна на БНТ мениджмънта и екип, или пък заради лошия имидж на страната.. Това вече съм го писала много пъти. Това, което успях да видя от БГ изпълнението - може би втората половина, - не беше уверено и професионално, а сякаш по-дилетантско, отколкото можеше да се очаква.
От друга страна обаче, македонците бяха много убедителни, но пък не са на финал. Но оставиха може би по-добро впечатление заради увереното изпълнение, въпреки известна нервност във физиономията на Лозано в началото, която не се усети в пеенето почти. Валентина Монета от Сан Марино бе дори още по-убедителна.
Хърватия от първи полуфинал беше с прекрасна песен в етно стил, която няма да видим на финала за сметка на по-лоши. Но и хърватите имаха колебливо начало. Етнопесента на Кипър също отпадна, но там цветът на тоалета и съчетанието с цветовото решение на сцената бяха бедствие, оттук - и самочувствието. Сценичното представяне и концепция ги провали и като впечатление, мисля. Дантела - добре, но ако беше бяла, не само щеше да изпъква на тъмната сцена, но щеше и да напомня за Афродита и морската пяна. Но и Кипър трудно се класира за финал като БГ, така че не се учудвам. За Австрия се учудих, защото певицата е много талантлива, млада, представи се убедително и песента й е на английски не е в етностил, който по-трудно се разбира. Макар че не ми е любимка, но се изненадах. Вероятно тя загуби от първия си номер за изпълнение, веднага след впечатлявощото шоу на "Еуфория". В първи полуфинал като цяло наистина най-много ме впечатлиха представителите на северните страни заради вдъхновението, вариациите на очевидно модния стил и тенденция на "Еуфория" (дори започнах и аз да го харесвам, макар че не харесвам изпълнението на Лорийн), креативността и стабилното представяне.Това включва дори някои бивши ексСъветски като Естония, Украйна и Молдова - последните две заради сценичните "номера". Освен това румънският език на молдовската песен беше прекрасен.
Но това, за което най-много съжалявам е, че не успяхме да видим нито песента "Само шампиони" в пълния й блясък в аранжимента на Стефан Драгостинов, нито пък качествата на изпълнителите - Елица и Стоян и триото. Последните бяха заглушени, иначе можеха много повече да помогнат на Елица и да подсилят изпълнението. Чудя се също дали "Само шампиони" не е много лош избор на заглавие и това не е било първото впечатление на европубликата в началото, както бе и с мен. Но повечето вероятно не знаят български и реагират емоционално и подсъзнателно на невербалното "изпълнение", т.е. внушение преди всичко, после на останалото. Подобната на политическа агитация на Елица (един вид гласувайте за нас, искаме да сме първи и пр.) не върши работа в онази ситуация и аудитория. Не е нужно да се изхитряме и да търсим задни входове и пр., защото това изчерпва енергия. Пък и не класирането е най-важно, както много пъти вече повтарям. Не дори класирането на финал.
Ами това е. Май всичко си написах дотук. Ако се сетя пак за нещо, ще продължа. Ако не - следващата година. Мисля, че не трябва да се отказваме и да се вкисваме. А да се учим от грешките си. И най-после нашите изпълнители да престанат да се напъват за класиране и място във финала, а да се концентрират върху изпълнението си и доброто впечатление. Не само на сцената, но и извън нея. И да се радват на участието си и че изобщо участват. И да се научат да се държат възпитано. Това според мен означава и известна доза сдържаност. Питах се като ги гледах дали наистина българите сме толкова шумни, кресливи и невротични, както съм виждала и преди нашите представители на Евровизия. Но сега това особено ми се наби в очи/уши. Ах, сигурно има някаква роля и екипът на БНТ тук - много лошо работят психологически и върху мотивацията на представителите ни. Нека променят себе си и своя си екип, стига с промени в регламенти и певци и хвърляне вината все и изцяло върху певците. Явно нещо трябва да се промени. И не са певците, защото по правило досега всички са се представяли недобре, дори и Елица и Стоян през 2007.
Какво? Пак подозирам конспирации... Също и онзи форум, май съществуващ главно за да формира общественото мнение и за да си играе със самочувствието на представителите ни. Там могат да се прочетат какви ли не обиди, квалификации и епитети за Елица, другите от групата и песента, написани от "фенове". И администраторите "либерално" ги допускат. Кой нормален човек и патриот ще влага доброволно (без да му плащат някак) толкова много време, усилия и постоянство, и то точно в най-неподходящия момент... Кой добросъвестен администратор Неподходящ като насърчаване за добро представяне, но подходящ за проваляне на добро представяне.
Чак толкова злоба и нихилизъм не е в народностния характер, мисля. Но спирам най-после тук.
Едно добавено по-философско разсъждение:алчността е пагубна за щастието и вероятно истинския успех. Хората искат нещо, защото всички останали го искат, а то съвсем не е най-важното и смисленото за тях и много често постигането му зависи от социални и властови йерархии и отношения. И са много нещастни, когато не могат да постигнат. А всъщност едва ли щяха да са по-щастливи, ако го бяха постигнали, защото то няма чак такъв смисъл за тях - по-скоро е свързано със суетност и честолюбие. В случая конкретно става дума за класирането на Евровизия. Но обобщението e много по-широко.