Това за мен е символ на нервното и стресирано, непрецизно изпълнение на "Само шампиони" на сцената на Евровизия Малмьо.
И самата песен си има недостатъци, и сценичното й представяне, но изпълнението й от Елица беше най-големия недостатък. Триото не помогна много, защото се чуваха много слабо и не беше особено въздействащо.
Мислех си за това дали недостатъчното добро владеене на английския език, демонстрирано по време на интервютата, също не бе недостатък. Според мен все пак важното е, че се отпуснаха и го говореха, макар и далеч от перфектно. Но "Уан, ту, три, фор!" беше едно от решаващите малки камъчета, може би най-решаващото, от самото изпълнение, което преобърна колата на доброто впечатление. Макар и в рамките на цялостната липса на прецизност и дори достатъчно професионализъм, то може би най-сигурно пренесе и нервността, и недостатъците на песента и цялостното сценично представяне.
Мислех си за това как едно изобилие от талант и качества може да падне жертва на няколко недостатъка, може би недостатъка на характера. Или може би по-точно черти на характера, като не са били взети под внимание и вмъкнати по начин, че да бъдат предимства, доколкото е възможно. Чия работа е това? Лична или на някакъв тип професионалисти? Какъв?
Освен това това в БГ напоследък много ме дразни: на концертите певците и водещите сякаш се чувстват най-комфортно, ако накарат публиката да крещи. И ако те самите се докарат до състояние, в което да крещят и това да се харесва на публиката. Сякаш са дрогирани. Това е разбирането за забава и дори за артистична забава. За щастие, в повечето останали страни в света и в Европа не е така. Макар че и в други страни имат финансови и всякакви други проблеми, подобни на нашите. А сякаш смазването на високо духовната култура, която извиква у човека нещо различно от първична сексуалност и умопомрачение като след алкохол или дрогиране, е нещо, което съзнателното се налага в масовата култура "от най-високо място". Но изкуството ще живее!
Не че много усилено мисля върху това представяне на Евровизия. Нито пък съм гледала много пъти видеото от него - все пак не е нещо, към което да се връщаш с удоволствие по някаква причина. Даже проверих дали беше "Уан, ту, три, фор" или "Уан, ту, три", защото не бях сигурна. Но ми попадна една новина за предстоящо гостуване на Елица Тодорова в Берово, Македония, с позитивен знак.
Все пак пожелавам й да превъзмогне пречките и слабостите, и свои, и външни, и успех, разбира се. Едва ли бих потърсила точно нейно изпълнение, ако искам нещо в стила и духа на "Вода" вече, но нека е успешна в пътя и посоката, които е поела сега. Никой не знае откъде ще изскочи заекът. И се надявам все пак някой да продължи и по пътя, зададен от "Вода".
А ето и линк към новината от Берово:
Берово подготвено за Етно плоштадот - makfax.com
"Оваа година настапува Елица Тодорова и Lira dance Bulgaria, која ја воодушеви Европа со забелешителните настапи на Евровизија."
Мислех си за това дали недостатъчното добро владеене на английския език, демонстрирано по време на интервютата, също не бе недостатък. Според мен все пак важното е, че се отпуснаха и го говореха, макар и далеч от перфектно. Но "Уан, ту, три, фор!" беше едно от решаващите малки камъчета, може би най-решаващото, от самото изпълнение, което преобърна колата на доброто впечатление. Макар и в рамките на цялостната липса на прецизност и дори достатъчно професионализъм, то може би най-сигурно пренесе и нервността, и недостатъците на песента и цялостното сценично представяне.
Мислех си за това как едно изобилие от талант и качества може да падне жертва на няколко недостатъка, може би недостатъка на характера. Или може би по-точно черти на характера, като не са били взети под внимание и вмъкнати по начин, че да бъдат предимства, доколкото е възможно. Чия работа е това? Лична или на някакъв тип професионалисти? Какъв?
Освен това това в БГ напоследък много ме дразни: на концертите певците и водещите сякаш се чувстват най-комфортно, ако накарат публиката да крещи. И ако те самите се докарат до състояние, в което да крещят и това да се харесва на публиката. Сякаш са дрогирани. Това е разбирането за забава и дори за артистична забава. За щастие, в повечето останали страни в света и в Европа не е така. Макар че и в други страни имат финансови и всякакви други проблеми, подобни на нашите. А сякаш смазването на високо духовната култура, която извиква у човека нещо различно от първична сексуалност и умопомрачение като след алкохол или дрогиране, е нещо, което съзнателното се налага в масовата култура "от най-високо място". Но изкуството ще живее!
Не че много усилено мисля върху това представяне на Евровизия. Нито пък съм гледала много пъти видеото от него - все пак не е нещо, към което да се връщаш с удоволствие по някаква причина. Даже проверих дали беше "Уан, ту, три, фор" или "Уан, ту, три", защото не бях сигурна. Но ми попадна една новина за предстоящо гостуване на Елица Тодорова в Берово, Македония, с позитивен знак.
Все пак пожелавам й да превъзмогне пречките и слабостите, и свои, и външни, и успех, разбира се. Едва ли бих потърсила точно нейно изпълнение, ако искам нещо в стила и духа на "Вода" вече, но нека е успешна в пътя и посоката, които е поела сега. Никой не знае откъде ще изскочи заекът. И се надявам все пак някой да продължи и по пътя, зададен от "Вода".
А ето и линк към новината от Берово:
Берово подготвено за Етно плоштадот - makfax.com
"Оваа година настапува Елица Тодорова и Lira dance Bulgaria, која ја воодушеви Европа со забелешителните настапи на Евровизија."