Някой беше казал, че ако му дадат отправна точка, ще премести света. Ако сменим отправната точка на историята, респективно на погледа ни върху миналото, ще имаме съвсем различна история. Сегашната история и историците обикновено имат за отправна точка държавата и държавните владетели, респективно техните войни, военни и политически победи, поражения и загуби. Наистина, когато са печелили, печелил е цял народ и обратното. Има малко разлика с гледището на Левски за неговата печалба и загуба ("Ако спечеля, печели цял народ. Ако загубя, губя само мене си."). Дори когато се говори за народа, за образованието, културата, изкуствата и пр., центърът е върху държавата, респективно върху "нацията", разбирана като населението на дадена държава, което се идентифицира с нейната политическа система, култура, език и пр.
Но отправната точка към историята може да бъде човешка, а не властническа - тази на индивида, който има нужда от и иска мир. А също може би стабилност, във всеки случай умерено и да речем оптимално ниво на стрес и промяна, дори конфликти. История на индивидуалното освобождаване и независимост?
Всъщност и така има много истории, защото всяка област (сфера на човешка дейност, наука....) си има своя история, като например история на изкуството, история на архитектурата, история на религията, история на педагогиката и какво ли още не. Нерядко в тези истории се прави опит за един по-независим от държавните и националнити разграничителни линии поглед. Макар че често забележителните личности и явления в историята са от по-силни и влиятелни страни, съответтно и преценките и оценките в немалка степен се налагат от тази посока. Но когато се каже история се има предвид монополната история със споменатата държавническа и властническа гледна точка, макар че има известни други примеси.
Късно е да продължавам с тези разсъждения и твърде много ми се спи, за да бъде мисълта ми ясна. Но определено би ми било интересно да погледна в Гугъл дали и какво има за История на мира и войната и по какъв начин е подходено. Моят подход е ясен: какво води до състоянието на мир, какво пречи... Защо се случват войни, възможно ли е изобщо без тях и как... Тук е важен нюансът, защото може би има История на войната и История на мира. Или може би съответните психологии? Двете вероятно са свърани, историята и психологията, и не е ли това свързване всъщност един по-плодотворен подход в историческата наука?
Ето кратък повърхностен списък след бързо сърфиране онлайн:
- History of Peace - Volume 1GUIDES TO PEACE AND JUSTICEFROM ANCIENT SAGESTO THE SUFFRAGETTESCONTENTS
- The History of Peace: Concept and Organisation from the Late Middle Ages to the 1870s, by Istvan Kende
- The History of United Nations Peacekeeping Operations During the Cold War: 1945 to 1987
- History of peacekeeping /United Nations Peacekeeping began in 1948 when,,,
- Canada's role as a peacekeeper
- A History of Warfare - Wikipedia
- Military history - Wikipedia
БЕЛЕЖКА:
Добавих малко и поправих нещо в снощния текст.