Дали наистина сме сбъркани генетично, като вид. Неуспешен експеримент... Дали пък, както в онова щатско научно-популярно видео беше казано, всъщност генотипът ни, "генът ни", предполага повече от една възможности за проява, така че е въпрос на това да намерим някой от добрите възможности - или да избегнем лошите и водещите до унищожение и самоунищожение?
0 Comments
Статията ми за сборника от Х национална конференция по екологическа етика, който предстои да бъде публикуван през 2015
Общо впечатление е, че като цяло реакцията на човечеството не е адекватна. При това погледите и очакванията са насочени "нагоре": решенията, мерките и действията за справяне с кризата трябва да бъдат взети от властите, като се предпоставя, че те ще са адекватни и ще взимат под внимание оцеляването и интересите на всички.
Още няколко думи преди самата ми Power Point презентация (най-долу):
Направи ми впечатление, че има доста допирни точки в мисллите и насоката на мислене на много от участниците. Имам предвид най-вече тези, чиито презентации надхвърляха просветителството и представяха техни собствени идеи или тълкувания към интелектуални продукти на други хора. Всъщност тези участници придадоха смисъл и стойност на конференцията. Някои от презентациите бяха много интересни и бяха една от главните причини да не съжалявам, че взех участие и загубих уроци в училище, респективно хонорари. Макар че така или иначе бях любопитна и исках да си сравня часовника. Исках и да видя как ще се приемат моите собствени идеи и гледна точка от интелигентни хора при непосредствено представяне. Ценната обмяна на идеи, която се случва при събиране на хората, беше факт и тук. Освен това, ако някой си е мислил - а съм почти сигурна, че не съм била едиствена в това отношение -, че идеите му може да бъдат шокиращо опортюнистични, опозиционни и твърде радикални за останалите, са останали изненадани, защото имаше много в този дух. Става дума за вижданията и критиките по отношение на политиците, властващата света класа, модела на капитализъм и икономика и пр. Най-интересно ми беше първия ден, в може би втория панел. Съжалявам, че изпуснах докладите на участващите медици в началото на втория ден - пристигнах към края на отговорите на въпросите. Освен това точно накрая на конференцията, преди самото й закриване, когато бяха останали съвсем малко хора, имаше шанс да се получи истинска кръгла маса и дискусия, които водещата (и основен организатор на конференцията, както разбирам) не позволи. Някой много спонтанно направи следното изказване, перефразирам: "Имам впечатлението, след двата дни и всички презентации, че единственият шанс да се променят нещата е човекът да загуби разума си, да стане като животите, т.е. да стане сам природа." На което Петър Ганев отговори: "Има разлика между разум и разум". И аз, а вероятно и другите присъстващи имаха да добавят нещо, но за съжаление конференцията беше закрита. Наистина бяхме надхвърлили отпуснатото време и обявения час за завършване. През първия ден бях приятно изненадана и от конференцията, и от впечатлението, което правеха основните организатори от ИИОЗ на БАН. Макар че само част от презентациите им бяха злободневни, новаторски, оригинални, пряко свързани с живота и практиката и въобще интересни за мен. По-скоро участниците от практиката - активисти от еко движения и някои университетски преподаватели (всъщност активистите бяха и второто) - , направиха презентации с всички изброени достойнства. През втория ден имаше някои хора от ИИОЗ на БАН, които ме шокираха с поведението си - като на труди деца от начално училище. Според мен трябвало е да ги пенсионират отдавна по болест. Едва ли следва да се чудя на това. Объркването, дори провалянето на животите на много хора, включително и моя, зависи най-вече от БигБрадърс и сие. Но оцеляването ми зависи само от мен...
"Изнасяме вековните си гори, които са основният ни туристически ресурс" | Радио България"
Грижата за природата минава през грижата за хората. |
Тези неща са на границата на етика, човекознание, философия, екология, творчество и ... политика, разбира се.
Затова те трудно се казват, дори да се знаят. И често е опасно. Има колкото различни виждания и мнения, толкова и интереси. Макар че интересите сякаш по-лесно се обединяват и съюзяват, по неетичен начин - срещу нещо и някого. Подкрепете блога:
Архив
November 2015
Категории
All
|
ЙОРЕТИНИ
За света и средата,
в които живеем.
За силата
на индивида,
на личността и
на Твореца
във всеки от нас.
За свързването със себеподобни