Част 1/1
Тъй като рибата се вмирисва от главата, надолу нещата изглеждат още по-объркано зле. Разбира се, "изглеждането", т.е. имиджът, се определя в много голяма степен от пропагандата обаче... Докато ножът не опре съвсем до кокъла, но и тогава хората може да бъдат обърквани за истинската ситуация, поне доста от тях.
На по-малките, национали, регионални, местни и пр. върхове и връхчета властта също води до откъсване от реалността, загуба на реалната картина. Обаче при тях се касае и за визия, и за тактика, т.е. прокарването й, защото тактиците и изпълнителите им могат да станат марионетки на Върха преди тях. И връхчетата започват да се държат доста неадекватно, дори ако оставим настрана имиджа, който им изгражда пропагандата - разбира се, силно глобализирана, макар те да вярват, че имат достатъчно контрол поне в своята планина. Последното май досега винаги е било опровергавано?
Постепенно връхчетата се заобикалят с хора, които им ръкопляскат и които им казват това, което искат да чуят. Докато връхчетата са достатъчно "нависоко", за да не виждат добре, хората и структурите около тях са нещо като техни перцептори. Тук влизат служби, съветници и др. Тактиците на Върха доста добре знаят къде да пипнат и как, за да постигнат каквото са си наумили, респективно да изпълнят каквото са им поръчали. Разбира се, при капитализма помага корумпиращият характер на системата - "парицата е царица" или ако не царица, то всесилно оръжие, чрез което човек може да получи всичко, което си пожелае, стига да не е в противоречия с Върха. И това може да продължи, докато катастрофата не е станала всеобща в резултат на загубилите досег с реалността върховни стратези. Тогава как ще постигаш желанията си? Имаше една много хубава мисъл във Фейсбук, перефразирам: докато унищожим последното дърво, замърсим последния извор, убием последното животно и разберем, че парите не се ядат. Всъщност хората са толкова манипулативни - може да умрат и с алтруистично самосъзнание, вярвайки, че помагат на общността си, всъщност служейки на Върха в устрема му към унищожение, пардон - власт, превъзходство, пари.
Така че на останалите равнища ситуацията изглежда доста безнадеждна. И друг път съм споменавала за "зомбирането" - изглежда трудно има отърване. Осъзналите се биват мачкани и са или подчинявани, или елиминирани физически. Това се отнася и за цели общности и административни единици, при които дори няма нужда да бъде обявавана война, дори може хората да не разберат откъде е дошло това - всесилни терористически организации и формирования и пр. могат да свършат работата. Дори цели държави, които вече са зомбирани чрез "лидерите си", обикновено авторитарно управлявани, наяве или зад демократичната фасада. Въобще има доста възможности за вадене на кестените от огъня с чужди ръце.
И пак се питам: в Световния връх ли е проблемът, за да сме дотук? И трябва ли наистина да унищожим себе си, другите органични видове и планетата, или в обратен ред, за да платим за грешката/те, чиито и да са те? Защо? Няма ли друг начин?
Човечеството изглежда като незряло хлапе, което има в ръцете си унищожителни играчки с голяма мощност. Може би освен това има и някаква психопатия и въобще психологически отклонения от някакво естество. Ако не вземат играчките, ще унищожи и себе си, и всичко. Защо Бог допуска това? Чие е детето? Кой е отговорен за него? Ако детето е могло само да развие тези играчки, а няма достатъчно разум и зрялост да ги използва...
Дали родителят/ите, които и да са те, са по-слаби от детето си? Дали са небрежни или незаинтересовани? Дали пък не обичат детето? Или са го създали с някаква цел, експериментално?...
Не знам ще намери ли някой някога, ще ни се дадат ли отговорите на тези въпроси. И все пак, какво да се прави? Вероятно същото, което някой беше казал за ученето: че целта на ученето е всъщност самия процес на учене. И хората така: да се борят за алтернатива - за по-добра, разбира се -, макар че не може да знаят резултата и своята собствена участ. Не един път в историята нещата са изглеждали безнадеждни и ... опонента и неговата позиция - непобедимо силни. Например Хитлер и неговия райх. Не е ясно кой ще победи, защото в историята има примери и за двете неща, и всъщност наистина е по-добре да няма победители. Може би трябва да се борим за това да няма победители, т.е. никой да не опитва да налага своята позиция и виждания на другите, както и да не използва нехуманни и неприемливи средства, колкото и относително да е тяхното определение във времето, развитието на цивилизацията и различните култури. В скоби казано, има противоречие в последното изречение, защото нали трябва някой да наложи своето разбиране за (не)позволени средства, а заедно с това не трябва да има налагане, а толерантност, търпимост, плурализъм...
Борбата е по-важна от изхода, дори от отделните съдби... и смърти дори. Може това е истинското жертвоприношение, което хората правим на Бога и боговете си, а също и на общностите си - жертваме себе си в отстояване на важни за нас неща, за правото си да имаме мнение, да го изразяваме, да бъдем слушани и чути, да бъдем себе си, да не ни се налагат със сила... Както е казал Вапцаров (перефразирам), "Аз паднах. Друг ще ме смени и ... толкоз. Какво тук значи някаква си личност?"
БОРБАТА Е БЕЗМИЛОСТНО ЖЕСТОКА...
Никола Й. Вапцаров
Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и...
толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!
Разстрел, и след разстрела – червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!
14 ч. – 23.07.1942 г.
Част 2/2
За мен, мислейки върху асоциацията ми с планина, върхове и връхчета - всъщност съвсем не новост, защото многократно съм го споменавала и преди -, една възможност за алтернативно "проявление на гена" би била предоставена от промяна в пирамидалната, йерархичната структура и особено манталитет. Нещо тук не работи или по-скоро тук може би има някакво разковниче за тази унищожителност. Защото често алчността за пари в крайна сметка има за цел да се постигне власт и вероятно също, в по-малка степен, независимост - т.е. пак свързано с властта, но като независимост от власт. И друг път съм казвала, че независимост чрез завземане на позицията "отгоре" е всъщност зависимост от тези "отдолу" - т.е. пак зависимост. Зависимост и от двете посоки за мен е истинска независимост. И тя не отрича социалното у човека, нито пък е анархистична, мисля, защото функционирането на обществата е погрешно да се свързна само с господство и власт, в смисъл на възможност за разпореждане със съдбите на хората и на "каране", накарване на другите да правят това, което кажем и решим.
Всъщност в контекста на последното, хрумна ми току що, че съвременното манипулиране и промиване на мозъци е някаква еволюция, защото все пак се стреми да мотивира хората. Проблемът е, първо, че ги заблуждава, лъже, зомбира, и второ - че съвсем не изключва средновековни, жестоки и насилнически средства, каквито днес се смятат за дивашки, нецивилизовани, неприемливи. Такива отречени средства продължават да се използват, като се замазват, правят се невидими чрез пропагандата и манипулацията - като с шапка невидимка.
Вероятно мога да продължа да пиша в този дух, но ще спра. Най-вече за да си събера мислите.