Снимка: Оригинален войняговски кукер Снимка: Костюм-копие на войняговския, Холандия
У нас към връзката между дизайн на маскарадни костюми и културно наследство се подхожда почти само етнографски. Разбира се, говорим за маскарадните празници, придържащи се към традицията, т.е. тези в Югозападна и Югоизточна България, на отделни места близо до Дунава, а също и в Централна България на юг от Балкана и конкретно в Карловско. Това са регионите, в които е имало кукери през столетията назад, а дори и през хилядолетията, както се твърди, т.е. още от траките. При алтернативния тип съвременни маскарадни празници или карнавали - като тези в Габрово, Русе, напоследък Варна -, можем да видим предимно съвременни костюми и “изпълнителски” форми като например шествия, приличащи на познатите ни отпреди десетилетия празнични манифестации и на подобни карнавали в много други страни.
За съжаление влиянието между дизайн на костюми и традиция е доста еднопосочно, т.е. от днес към традицията. А би било чудесно, ако можеше да се случва и обратното, ако можехме да вплитаме повече от културното си наследство в модерността. Което и се опитахме да направим тогава чрез Кукермода 2012.
Даже “традиционните” уж днешни маскарадни празници, за които обичат да казват, че “са от незапомнени времена”, всъщност са доста осъвременени, което касае и костюмите. В днешно време кукеруването прилича повече на фестивал, макар някъде все още да обикалят и “дрънкат” по къщите и да са запазили някои старинни форми като “кукерското хоро”или раздрънкването в определени дни на седмицата преди Сирни заговезни - деня на празника в Карловско.
Някога Старчовден или "Старчовата неделя" (кукеровата седмица) в селата около Карлово бил мистичен ритуал и взаимодействие на участниците със стихиите. Знайно е, че като се почне от праисторическите племенни жреци до съвременните актьори, слагането на определени маски може да е съпроводено с проникване на маскиралия се от духа на образа му - той сякаш се променя и става другото същества. Освен използване на тайнствените сили на костюма за влияние върху природата и плодородието, чрез народния маскарад също са образовали младежта, в общността и за общността: сексуално, на взаимоотношения между половете и в семейството. На днешен език, маскарадът е бил едно интерактивно образователно представление. А също и инициация, т.е. посвещаване в зрялост - след като вече са били коледари и кукери, младите момци били смятани за достатъчно зрели и годни за задомяване. В скоби казано, при девойките същата роля играело лазаруването.
Ще направим малко отклонение, за да кажем, че и мотивацията днес е различна: ако запитате “старците” защо “се обличат” (като кукери), те ще ви отговорят, че е заради емоцията и компанията, пътуването за изяви, продължаването на традицията... Освен това те видимо се чувстват като артисти и се гордеят с тази си роля. Във всяко село кукеруването е важна част от художествената самодейност - някъде дори най-важна или дори единствена -, тя е сплотяващ фактор за общността и център на целия културния живот в селото, апотеоз на всичко хубаво, което те могат да правят заедно. При това кукеруването, за разлика от всяка друга съвместна дейност, им дава възможност и те самите да пътуват, и да посрещат гости-кукери в селището си.
И в Карловско не са подминати от световната и общочовешка тенденция костюмите да се променят полека при неизбежното им периодично възстановяване и обновяване, като маските стават все по-високи, по-обемни и по-пищни. Имаме предвид маските на “високите персонажи”, както сполучливо ги е нарекъл Георг Краев, тези на същинските кукери. Заедно с това има и селища, особено тези на изток от Карлово, където много се стараят да запазят автентичните кукерски костюми такива, каквито са ги наследили. В Пловдивския етнографски музей са запазени архивни снимки и акварели на “старци” от днешните село Васил Левски и квартал Сушица на Карлово, датиращи от началото на миналия век, на които се вижда, че кукерските костюми са съвсем същите, едно към едно.
Снимка: Кукерите от село Сушица (днес квартал на Карлово) от първата половина на 20 век
Има и куриозни случаи като например този в град Калофер, където в края на 60-те години решили да си създадат кукерски обичай буквално от нищото, без никога да са имали такъв, и заимствали модела на кукерски костюми от съседните села. Нещо подобно се е случило и в други селища от общината като например град Баня, село Каравелово и село Столетово, където са възстановили кукерския обичай след десетилетия прекъсване и забрава: те са се опрели или на част от своята забравена традиция, или на традициите на близките им села. Запитахме Венета Стефанова, един от майсторите на “старчевски” костюми в Карловско, какво най-често искат от нея клиентите й има ли нещо общо в исканията им, и тя също ни отговори: “Искат да се запазят основните елементи от автентичните кукерски маски, като всяка маска е винаги различна и няма напълно еднакви.”
Освен “високите персонажи”, за които говорихме дотук, в Карловско има естествено и “ниски персонажи” като попове, магарета, сеячи и жътварки и и други по-променливи хрумки-еднодневки, пародиращи реалността, минала или днешна. Но тях засега ще ги поминем.
Понякога сме се чудили защо българинът толкова упорито и силно се придържа към “традиционността”, към модела на българския селски маскарад от миналото, дори и когато де факто съответната общност сама не е наследник на такива собствена традиция. Те биха могли например да вземат като основа съвременното облекло, така както традиционните кукерски костюми са взели типичното облеклото отпреди век-два. Това се наблюдава и пи българските имигранти в чужбина: например Училището за български нарони танци и традиции “Игранка” в Торонто, Канада, ежегодно организира там своеобразен кукерски празник , за който участниците сами си правят костюмите, заимствайки елементи и идеи от кукерски костюми откъде ли не от България - но пак приличащи на традиционни и с традиционните материали. Те също представят маските си в акомпанимент на българска народна музика и танци.
Снимка: Кукеров ден в Торонто, Канада (източник: www.igranka.com)
За да завършим, нека отново насочим вниманието си към скицата с двата модела, участвали в Кукермода 2013 (на снимката долу). При първия модел младата дизайнерка е използвала за блузата пискюли, подобно на т.нар. “китки”, присъщи за много от кукерските костюми от Карловско. Разликата е, че в модела на снимката те са кафяви, докато при кукерите трябва да са много пъстри - за здраве и плодородие. Полата е “от дългокосместа материя, наподобяваща козя козина”, каквато се използва в кукерските костюми в Карловско, Пиринско и пр. Що се отася до Карловския край, крачолите от козя козина са част от поне 6 от местните 12 кукерски групи (или може би вече са 13?) и са известни като “баджаци”. Вторият модел в скицата включва “блуза, цялата обшита с широки ленти плат, като тези на кукерите”, каквито можем да видим у немалко кукерски групи от Пернишко. Разбира се, лентите са по-нова “мода”, датираща едва от няколко десетилетия. Двата модела от снимката използват още обработена кожа и вълнен плат, също застъпени в българските кукерски костюми.
А вие бихте ли носили такова облекло?
Снимка: Кукерите от село Васил Левски, с пискюлите и баджаците (крачолите от козя кожа)