Всъщност вероятно е имало в миналото и може и да има периоди, когато наистина официалните лица (разбирам хората с политическа и друга формална власт) са се включвали в проблемната ситуация. Но вече на обществото, което значи медиите и масите, е станало навик да отразяват какво правят официалните лица, официалните церемонии и пр. и се приема, че това е реалният живот, реалните проблеми. Изразите за това, които се използват в медиите днес, са "поставя на дневен ред", "задава дневния ред"... Кога е започнало това? Може би съвсем не с индустриализацията и напредването на технологиите, респективно ИКТ. Може би още от феодализма, когато силата е била в господарите, животът на хората е бил до голяма степен в техните ръце, така че, щеш или не щеш, появата им и всичко, което те правят, задава дневният ти ред и е най-важно за теб.
Но това не е реалността, действителната ситуация, не са реалните проблеми и не са истинските ефикасни начини за решаването им. Днес пропагандната машина използва тези неща много умело, за да манипулира масовото съзнание, при това представяйки съвеменността като връх на свобода, демокрация, свободен избор и пр., като "неперфетно, но най-доброто, което е измислено досега". Ами да, след като задушават и смачкват всякаква реална алтернатива и де факто не търпят плурализъм, многообразие.. Но лицемерието, разбира се, не е от днес.
Лекът е този, който "един лекар-еретик" беше предложил като тактика за оцеляване при контакт с доктори и офицална медицина: те да се избягват, колкото и когато е възможно. Защото самото ни отиване там (той говори за докторите и медицинските институции, а аз, образно, - за политиката и пропагандата), означава, че ние сме готови да се подложим на тяхното въздействие, като все едно им казваме с действията си: "Ето ме, твой съм. прави с мен каквото си намислил и каквато ти е програмата, аз съм готов за това." И излизаме с дълги рецепти с лекарства и медицинско третиране, респективно с извършена мозъчна промивка.
Това звучи като виц и хипербола. И може би наистина е. А може би си е самата истина. Дойде ми наум още една асоциация - един пример от беседа на Петър Дънов: някакъв мързелив човек симулирал, че помага на ковача, като вихал "Ох!" всеки път, когато ковачът удрял с чука върху металния предмет, който обработвал. Не помня конкретния сюжет и края, но май ковачът платил на "помагача" със звън от монети, подобно на Хитър Петър от приказката. Как може да се е развила във времето комбината, "симбиозата" между ковача и "помагача"? Вероятно в един момент "помагачът" се е изхитрил да направи така, че вече той да дава с "Ох!" знак на ковача кога да удари с чука, докато в следващ етап ковачът може също вече само да е симулирал, че удря с чука след "Ох!". Разбира се, абсурдно и неефикасно изглежда.
Ако наистина официалните лица искаха и имаха като зададена програма да подпомагат живота на хората и обществото, те съвсем нямаше да ни се натрапват толкова на вниманието - щяха да си вършат тихомълком работата и преди всичко да ни "овластяват" - тази толкова модерна днес в ЕС дума, което аз тълкувам като да ни помагат сами да си ги решаваме или поне да не ни пречат. Обаче това съвсем не би било толкова доходоносно за тях, нито пък славоносно и властоносно, които неща са взаимосвързани.
Ако човек мисли като мен, вероятно е готов да се огледа за нещо различно от държавното разделение на обществата - по хоризонталата, вместо по вертикалата на социалната тъкан. В скоби казано, чела съм го това преди около две десетилетия в някакъв материал по психология, социология или футуристика: йерархията и властта са вертикалата, а хоризонталата са компетентността, мрежовите връзки (networking), социалните науки като споменатите току що... Държавите и обединенията на държавите са всъщност домът на официалните лица и церемонии. Може и да има държави, които вършат малко по-добра работат за обществата си, да кажем за народите си, обаче тук причинно-следствената връзка е обратна - те са по-ефикасни, защото обществата са такива, което може да е главно заслуга на природни фактори като климата и географията например, а не на самите хора и народи. Имам предвид скандинавските страни, разбира се, или поне някои от тях в определени периоди. И те си имат официални лица и церемонии - няма как без това.
Разбира се, при алтернативния вариант мащабите биха били различни. И друг път съм си мислела и може би съм писала, че човешките селища и домове изглеждат така в резултат на централизирането на ресурси и хора - на масовизацията или остадяването да го кажа по-грубо. Ако няма такава централизация, няма да има и такива градове, инфраструктури и съоръжения. Но и не би имало нужда от тях... Обществото и животът на хората биха изглеждали доста по-различно. Възможно е и днешната технология и технологични постижения, които са плод от централизацията на ресурси, да ги нямаше. Но щеше да има други, о-близки до индивида и най-малките общности... И може би по-близки до биологията, природата и Божествената същност на човека. За мен почти няма дилема кое е по-доброто от тях.
Така че, за домашно - мисли за различни обединения или каквото и да е, различни от държавите. Повече ментални, отколкото институционални вероятно.